П реди около 66 млн. години огромен астероид се сблъсква със Земята там, където днес откриваме Мексиканския залив.
Ударът е бил толкова унищожителен, че по-голямата част от учените са поддръжници на теорията, че той е станал причината за изчезването на 75% от животинските и растителни видове, започвайки от динозаврите.
Преди известно време една цилиндрична скала, извадена от кратера, провокира учените да пресъздадат минута по минута това драматично събитие.
Според тях тогава на Земята е царял същински Ад.
През 2016г. Експедиция 364 до кратера Чиксулуб в североизточната част на полуостров Юкатан, Мексико, решава да изследва зоната на удара.
Екипът от специалисти копае в самия край на кратера, от където изважда цилиндрична скала от около 1,3 км дълбочина под океана.
Благодарение на съдействието на най-добрите геолози и учени от различни сфери това драматично събитие е разучено в детайли и днес имаме възможността да се гмурнем назад във времето и да разберем как точно се е случило всичко.
„Това е едно от предимствата на подобни кратери. Тяхното скално наслояване следва точно определени физични закони”, казва Янс Олоф Ормьо, съавтор на изследването и изследовател в Центъра по астробиология.
„Можем да възпроизведем една поредица от събития (например да проследим седиментите и тяхната подредба). От вида седиментни скали пък можем да установим в продължение на какво време са се натрупвали и прочие”, обяснява той.
Ударът на астероида от преди 66 млн. години е отделил енергия, равняваща на 10 000 атомни бомби от тези, хвърлени над Хирошима по време на Втората световна война.
Предишни проучвания отбелязват, че от удара на астероида със Земята в атмосферата са се отделили около 425 гигатона въглероден диоксид и още 325 гигатона серни оксиди.
Последвалото цунами отнася вода от Карибския басейн до днешните северни части на САЩ, на разстояние от 2500км.
Това, което най-много заинтригува учените, е колко бързо се запълва кратерът с останките от сблъсъка.
Смята се, че само 24 часа след удара кратерът се запълва със слой седиментни скали с височина от 130 метра. Тези скали учените изследват днес.
Точно там е написана историята на първия ден на Земята след унищожителния сблъсък. Точно там геолозите слагат границата между две ери – мезозой и съвременния неозой.
Тази граница очертава краят на динозаврите и възраждането на ерата на бозайниците – тези, които владеят света в момента.
Според изследването първите 40-50 метра скали се отлагат няколко минути след сблъсъка. Един час по-късно се отлага нов слой от 10 метра – кристали и други подобни видове скали.
Няколко часа по-късно се наслояват следващи 80 метра от фини седиментни скали. В края на дена връщащата се вода донася със себе си материали от далечни земи.
Именно в последните слоеве геолозите откриват голямо количество органичен материал, включително и дървени въглища.
„Сблъсъкът с астероида, чийто диаметър е бил 12км, е бил катастрофален и вероятно в радиус от 1500км са възникнали огромни пожари. Имало е огнища и на по-големи разстояния, тъй като огънят се е разпространявал чрез въздуха. Тези последици обаче са били с кратка продължителност и трудно обосновават изчезването на 75% от живота на планетата”, казва Шон Гълик, професор в Института по геофизика към Университета в Тексас.
В скалите от крайните части на кратера няма почти никакви следи от наличието на серни съединения.
Всички събрани данни сочат към теорията, че сблъсъкът с астероида е изхвърлил огромни количества серни съединения, които са блокирали пътя на слънчевата радиация и са предизвикали драстично захлаждане.
Проведените симулации предполагат, че средната температура е паднала с цели 20 градуса, а големият студ е продължил около 30г.
„Имаме все повече доказателства за връзката между сблъсъка на астероида със Земята и последвалото масово измиране”, споделя изследователят Хайме Урутия, който проучва кратера Чиксулуб от десетилетия.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
