Ч етирима доброволци завършиха втората едногодишна симулация на престой на Марс и излязоха от симулационната база Mars Dune Alpha на НАСА след 378 дни без прозорци, без звуци от външния свят и без разговори в реално време със семейството и приятелите си, съобщава космическата агенция на сайта си.
Рос Елдър, Елън Елис, Джеймс Спайсър и Матю Монтгомъри влязоха в построения с 3D принтер модул с площ от около 158 квадратни метра в Космическия център „Джонсън“ на НАСА в Хюстън на 19 октомври 2025 г. По време на участието си във втората мисия от програмата CHAPEA (Crew Health and Performance Exploration Analog) екипажът провежда симулирани излизания на повърхността на Марс, управлява роботизирани системи, извършва поддръжка на базата, физически тренировки и отглежда земеделски култури.
„Работата им означава много повече от само изпълнение на една мисия“, казва Ванеса Уайч, директор на космическия център „Джонсън“. „Става въпрос за подготовка за предизвикателствата пред човешкото изследване отвъд пределите на Земята, за събиране на знанията, необходими ни за опазване на здравето и работоспособността на екипажа, както и за проправяне на пътя към бъдещи мисии до Луната, а един ден - и до Марс“, обяснява тя.
Астронавтът от НАСА Джак Хатауей поставя престоя на екипажа в изолация в перспектива. Докато те са в местообитанието, той изпълнява 237-дневна мисия на борда на Международната космическа станция (МКС) и се завръща на Земята. През същия период астронавтите от мисията „Артемис II” („Артемида II") обикалят Луната и поставят рекорд за най-голямото разстояние, на което хора са се отдалечавали от родната планета. На 2 ноември 2025 г. НАСА отбелязва 25 години непрекъснато човешко присъствие на борда на МКС.
„Това, което постигнахте изискваше огромна физическа и психологическа устойчивост, работа в екип и твърдост на характера“, посочва Хатауей.
С подкрепата на изследователи и наземни екипи от цялата агенция екипажът на CHAPEA събира данни за здравословното си състояние и работоспособността си, като същевременно се справя с ограничените ресурси и забавянето на комуникацията до 22 минути в едната посока.
При ръководенето на групата Рос Елдър се опира на опита си като експериментален пилот изпитател от Военновъздушните сили на САЩ. За да поддържа издръжливостта си, той набляга на здравословното хранене, физическите упражнения и пълноценната почивка.
Елън Елис - офицер от Космическите сили на САЩ с опит в Националното управление за разузнаване, допринася с опита си във военните операции и системното инженерство. В ролята си на отговорник за медицинската дейност тя организира събирането на биологични проби и подготовката на консумативи за здравните изследвания на екипажа. Елис намира удоволствие в решаването на проблеми с наличните средства. „Съществува един вид тактическа креативност, която ме зарежда с енергия“, обяснява тя.
„Би било трудно да убедя някой, който никога не е живял в изолация, че през повечето дни аз всъщност не се чувствам изолирана. Имам трима колеги, на които разчитам всеки ден, за да преминем успешно през мисията“, казва Елис. Според нея един от основните изводи от мисията е, че за бъдещ екипаж, отправящ се към Марс, е необходим изключително добре сплотен наземен екип.
Джеймс Спайсър се включва с опит в сателитните комуникации и разработването на космически кораби. Той сравнява годината в изолация с живот на борда на подводница или лодка, където ограничените запаси и пространство определят всекидневните решения. Екипажът следи всички консумативи - от препарат за миене на съдове до респираторни филтри и внимателно управлява използването на храната и водата.
Спайсър е изненадан колко малко са му липсвали постоянните новини и актуализации в социалните медии. Почивката от разсейващите фактори му помага да се съсредоточи върху мисията.
Матю Монтгомъри допринася с познанията си в областта на хардуерното инженерство, роботиката, технологичните стартъпи. Колегите му го описват като „швейцарското ножче на екипажа“ заради техническите си познания и умения за решаване на проблеми. Той помага с идентифицирането на скални проби, събрани по време на симулирани разходки на Марс, а опитът му в земеделието на закрито е пренесен в експеримент за покълване на семена в симулирана марсианска почва.
В продължение на две седмици изследователите ще оценяват и обсъждат събраните данни, анализирайки ги през погледа на самите членове на екипажа. Проучването надгражда първата мисия CHAPEA, която приключи на 6 юли 2024 г.
