П рез последните два века медицината претърпя огромно развитие. Резултатите са очевидни – средната продължителност на живота е нараснала значително, редица болести, считани доскоро за смъртоносни, вече са почти напълно победени, а методите за профилактика, диагностика и лечение на заболявания непрекъснато се подобряват.
Въпреки това, през годините лекарите прибягвали до някои крайно противоречиви практики, част от които изглеждат меко казано скандално от днешна гледна точка.
[1/3] #Friday is here & it brings with it our #bottleoftheweek, which in this case contained cocaine. In 1884, an Australian ophthalmologist, Carol Koller, discovered that a few drops of cocaine solution put on a patient’s cornea acted as a topical anesthetic. #pharmhist pic.twitter.com/uDZBFC73Yk
— The Old Operating Theatre Museum & Herb Garret (@OldOpTheatre) February 26, 2021
Кокаинът като лекарство
През 80-те години на XIX век учените успели да извлекат за пръв път наркотика кокаин от листата на растението кока. Тази съставка веднага привлякла вниманието на фармацевтичните компании.
През 1884 г. австрийският офталмолог Карол Колер открил, че няколко капки кокаинов разтвор, поставени върху роговицата на пациента, действат като локален анестетик. В резултат окото става неподвижно, пациентът не изпитва болка, а при разрез кървенето е по-малко. Това превърнало очните операции в много по-безопасни процедури. Новината се разпространила бързо и скоро кокаинът започнал да се използва и при операции на синусите.
Наркотикът постепенно се превърнал в истинска сензация. Той се предлагал свободно на пазара като лекарство за зъбобол, депресия, синузит, летаргия, алкохолизъм и импотентност. Кокаинът се продавал като тоник, таблетки за смучене и бил добавен към някои цигари.
Кутии кокаинови таблетки можели да бъдат закупени само за 50 цента, а създателите им твърдели, че те могат да се използват като лечение за какво ли не – от сенна хрема и болки в гърлото до нервност, главоболие и безсъние. На всичкото отгоре хората не се нуждаели от лекарско предписание, за да се сдобият с наркотика.
В действителност страничните ефекти на кокаина причинявали проблеми с храненето и съня, депресия и дори халюцинации. Въпреки това в някои американски градове наркотикът започнал да се продава в барове, а освен това бил сред съставките на изключително популярната напитка „Кока-Кола“.
Bayer trademarked and marketed Heroine as a non-addictive substitute to morphine and an over-the-counter treatment for cough and other respiratory tract infections between 1898 and 1910. pic.twitter.com/UksxVxMYqN
— 🐞 (@marionnjoya) January 18, 2020
В резултат на всичко това през 1902 г. само в САЩ имало около 200 000 души, пристрастени към кокаин. Това довело до приемането на закон през 1914 г., който забранил неговото производство, внос и разпространение.
Хероин за деца
Как може да бъде прекратена една епидемия от пристрастяване към определен наркотик? Като бъде създаден нов наркотик. Именно това се случва в края на XIX век, когато хероинът бил представен като безопасен заместител на морфина. Известен и с името диаморфин, той е синтезиран за пръв път през 1874 г. от английския химик Алдър Райт. Откритието му обаче не привлякло почти никакъв интерес.
Повече от две десетилетия по-късно друг химик – Феликс Хофман, синтезирал наркотичното вещество независимо от Райт. По това време той работел за фармацевтичната компания „Байер“. Така през 1898 г. на пазара бил представен аспирин, в състава на който имало хероин. Създателите на лекарството заявили, че то няма същия пристрастяващ ефект като морфина и затова е подходящо за деца, които кашлят, имат възпалено гърло или страдат от настинка.
Сравнително бързо станало ясно, че хероинът далеч не е толкова безобиден, колкото се смятало първоначално. Много пациенти, които били лекувани с този наркотик, започнали да проявяват различни симптоми на силно пристрастяване. Въпреки непрекъснато растящия брой на свидетелствата за вредите, които хероинът нанася, лекарството на „Байер“ продължило да се произвежда и продава до 1913 г.
Lobotomy was once hailed a miracle cure for mental illness and while some did see an improvement, too many were left stupefied and unable to function.
— BBC News (UK) (@BBCNews) January 31, 2021
Should the surgeons be condemned? https://t.co/teDNFoiAsK
Здравният комитет на Обединените Нации забранил диаморфина през 1925 г., но изпълнението на наредбата отнело повече от три години.
Ужасяващата история на лоботомията
Уолтър Фрийман е американски лекар, който искал да открие начин да облекчи страданията на психичноболните хора. Вместо това той популяризирал т. нар. префронтална лоботомия – една от най-жестоките и ужасяващи процедури в историята на медицината.
Тя е създадена от португалеца Егаш Мониш и приложена за пръв път през 1936 г. След извършването на около 100 подобни операции, методът бил забранен от португалското правителство. Въпреки това работата на Мониш му донесла Нобелова награда за медицина през 1949 г.
Какво представлява самата лоботомия? Първоначалният вариант на т. нар. „лечение“ представлявало пробиването на малки дупки в горната част на черепа. По-късно процедурата претърпяла известна промяна и Фрийман започнал да използва тънък и остър инструмент, който вкарвал в очните орбити на своите пациенти. Целта била да се прекъсне връзката между фронталния лоб и таламуса, за който Фрийман смятал, че контролира човешките емоции.
Хората, подложени на лоботомия, най-често изпадали във вегетативни състояния, а около 15 процента от тях умирали в резултат на процедурата. Сред най-известните пациенти на Фрийман е Розмари Кенеди, сестрата на американския президент Джон Ф. Кенеди. Тя била подложена на лоботомия през 1941 г., в резултат на която останала парализирана и загубила умението да говори.
Статистиката сочи, че само в САЩ били извършени около 40 000 подобни процедури, а във Великобритания – близо 17 000. С откриването на нови психотерапевтични средства през 60-те години на миналия век броят на извършваните лоботомии спаднал рязко. Постепенно методът бил заклеймен като крайно нехуманен и престанал да се прилага.
Опасните хапчета за отслабване
В наши дни търговията с медикаменти за отслабване е индустрия, оценявана на около 60 млрд. долара. Хапчета, за които се твърди, че помагат за свалянето на излишните килограми, били разпространявани още през XIX век. Нито едно от тях обаче не предизвикало такава сензация като „Фен-Фен“. Първоначално то било продавано като два отделни медикамента – Фенфлурамин, който потиска апетита и стимулантът от семейството на амфетамините Фентермин. В края на 70-те години д-р Майкъл Уейнтрауб решил да ги комбинира и по този начин създал хапчетата „Фен-Фен“.
Резултатите от проведените тестове били обнадеждаващи. Повечето пациенти на д-р Уейнтрауб отслабнали чувствително в резултат на приема на хапчетата. Освен това изглеждало, че те нямат никакви странични ефекти. „Фен-Фен“ били пуснати на пазара през 1992 г. и бързо предизвикали сензация. Съвсем скоро около 6 млн. американци започнали да ги използват, а през април 1996 г. медикаментът получил временно одобрение от Агенцията за контрол на храните и лекарствата.
Оказало се обаче че „Фен-Фен“ далеч не са безвредни. Много хора започнали да се оплакват, че са развили сериозни сърдечни проблеми в резултат на приема на хапчетата. Проведени изследвания потвърдили това, а през септември 1997 г. Агенцията за контрол на храните и лекарствата изтеглила „Фен-Фен“ от пазара.
Около две години по-късно, производителите на опасните хапчета се съгласили да изплатят обезщетения в размер на близо 4 млрд. долара на хората, пострадали от техния продукт.
Вижте още:
Най-опасните болести в историята на човечеството
Кошмарните вируси, създадени от човешка ръка
Десет невероятни факта за кода на живота - ДНК
Превръщат ли ни ваксините срещу COVID-19 в зомбита?
Мрачната история на тестовете за интелигентност
