„Когато дойдох при вас с тези изчисления, мислех, че може да започнем верижна реакция, която може да унищожи целия свят“, казва Робърт Опенхаймер на Алберт Айнщайн в края на „Опенхаймер“.
„Какво от това“, пита Айнщайн, а Робърт отговаря: „Вярвам, че го направихме“.
Опенхаймер говори метафорично, разбира се, имайки предвид свят, който започва да се въоръжава с оръжия, които могат да унищожат света многократно. Но преди да бъде изстреляна първата ядрена бомба, както се споменава във филма, физиците са били загрижени, че експлозията може да подпали атмосферата и буквално да унищожи света.
Основни опасения, повдигнати от теоретичния физик Едуард Телър на среща за набиране на персонал в Калифорния, били, че реакцията може да се задържи във времето.
Albert Einstein and J. Robert Oppenheimer pic.twitter.com/q5Zswx4yi5
— Hatem Gebril (@hatemgebril) January 21, 2024
„Страхът на Телър беше, че процесът на детонация на деляща се бомба може да включва бързо локално нагряване на атмосферата. Поради липса на охлаждаща способност, температурата може да се повиши до такава точка, че 14N и азотните ядра в атмосферата могат да се слеят едно с друго или с други леки атмосферни изотопни компоненти, като 1H водород, 12C въглерод или 16O кислород.” Това се посочва в нов документ по темата,
За проекта “Манхатън” работеха най-добрите физици на времето. През 1942 г. Опенхаймер хваща влак, за да види Артър Комптън, носител на Нобелова награда и експерт по радиационна физика, за да се опита да получи някои отговори. Или поне най-добрите налични отговори, получени без да е необходимо да се провеждат експерименти (взривяване на голяма бомба).
Комптън си спомня срещата години по-късно и говори за страховете на Опенхаймер.
„Водородните ядра са нестабилни и могат да се комбинират в хелиеви ядра с голямо освобождаване на енергия, както се случва в Слънцето. За да започне такава реакция, ще е необходима много висока температура, но може би изключително високата температура на атомната бомба не е точно това, което е необходимо, за да експлодира водородът”, обяснява Артър Комптън пред American Weekly през 1959 г.
J. Robert Oppenheimer and Albert Einstein, 1947 pic.twitter.com/1q0vaZfCp6
— Gicheha (@JosephG24106791) January 22, 2024
Имаше и възможност същото нещо да се случи в океаните, предава IFL Science.
„Какво да кажем за водорода в морската вода? Може ли експлозията на атомната бомба да не предизвика експлозия на самия океан? Това не беше всичко, от което Опенхаймер се страхуваше. Азотът във въздуха също е нестабилен, макар и в по-малка степен. Не може ли и той да бъде предизвикан от атомна експлозия в атмосферата", казва Комптън.
Това, разбира се, макар и да сложи край на Втората световна война, хората, флората и фауната също ще бъдат убити в резултат на реакцията.
„Това би било фатална катастрофа“, казва Комптън.
„По-добре да приемем робството на нацистите, отколкото да погубим шанса за живот пред човечеството“, допълва той.
Thank you Bryan 🙏💙🩵
— Ian 📖 (@IanMillett1) January 23, 2024
A beautiful Tuesday morning to all our friends.
J. Robert Oppenheimer by Otto Bettmann, 1st January 1945. pic.twitter.com/SnizOPd3HT
Комптън обаче каза на Опенхаймер, че това няма да се случи в атмосферни условия. Радиационното охлаждане би се случило твърде бързо, за да се поддържа такава реакция. Това се посочва в доклад, изготвен от Едуард Телър, класифициран до 1979 г. „Невъзможно е да се достигнат изключително високи температури, освен ако не се използват термоядрени бомби“, пише той в доклада.
Сега знаем чрез експериментални данни, включително тестове, които са изковали „забранени“ квазикристали, че продължителните реакции в океаните и атмосферата не се задействат от ядрени експлозии. Въпреки това, както се посочва в новия документ, написан от Майкъл Вишер и Карлхайнц Ланганке, първоначалните екипи са пропуснали ключова реакция. Въпреки че са били загрижени за 14N най-много, предвид изобилието на азот в атмосферата, те не са взели под внимание реакцията 14N(n,p)14C, която произвежда 14C в изобилие.
„Въглеродният пик в нашата атмосфера намалява бързо, защото този дълготраен въглероден изотоп се абсорбира от растенията чрез въглеродния цикъл. В резултат на това той става част от всички биологични материали в продължение на хиляди години“, сочи заключението на екипа.
„Този радиовъглерод остава в телата ни, служейки като трайно напомняне за човешкото високомерие, водещо до разработването на ядрени оръжия“, пише екипът.
