П рез 1985 г. учен биохимик е убит в дома си в Южна Калифорния. Това е ужасяващо престъпление, за което 14 години не е повдигнато обвинение.
Това е така, докато изследването, което жертвата е донесла на работодателя си точно преди смъртта си, не посочва убиеца.
„Без напредъка на ДНК това убийство можеше да остане неразкрито. Дълго време се чакаше справедливост“, съобщава The Gardian за думите на прокурора Валери Съмърс.
Д-р Хелена Грийнууд е учен от британски произход, който се премества в Съединените щати със съпруга си през 1977 г. Завършила е университета в Шефилд, защитава докторат по биохимия в Лондонския университет и започва работа в изследователските лаборатории на Syva, компания за медицинска диагностика, докато двойката се установява в новия си дом в Атертън, Калифорния.
През 1984 г. домът им става обект на посегателство от страна на Дейвид Фредиани - насилник, който работи като финансов анализатор и същевременно извършва кражби с взлом в богатите квартали. Фредиани нахлува в дома на Грийнууд, докато тя е сама, и я държи под прицел няколко часа, през които я насилва сексуално, преди да избяга от мястото на престъплението. Грийнууд съобщава за нападението в полицията и са взети съдебномедицински проби, но разследването, водено от сержант Стивън Чапут, не успява да установи заподозрян.
In 1985, A DNA Scientist Picked Up The Research That Would Solve Her Murderhttps://t.co/bb6oMuCKSO
— IFLScience (@IFLScience) November 7, 2024
ДНК „боклук“
След нападението Гринууд е потърсена от Gen-Probe, биотехнологична компания, базирана в Сан Диего. Това е малък стартъп, който обаче е водещ в революционното изследване на ролята на ДНК. Работеха по нов начин за диагностициране на инфекциозни заболявания, който използваше ДНК вместо традиционните култури, и Грийнууд беше част от екипа, който щеше да направи подобни пробиви в света.
По това време в лабораториите на университета в Лестър, където генетикът Алекс Джефрийс изследваше как „боклучавата“ ДНК може да бъде използвана за идентифициране на генетичния материал на хората, се развиваше изключително важно събитие.
„Използвайки същите основни техники, които Елена помагаше да се използват в областта на медицинската диагностика, Джефрис беше открил начин да записва заекването като рентгенова снимка, която приличаше на баркод от супермаркет“, обяснява Саманта Уайнбърг в книгата си „Посочване от гроба“: Истинска история за убийство и ДНК“. „Той вярваше, че всеки „баркод“ може да е различен за всеки човек.“
„Джефрис подава заявка за патент за „ДНК пръстови отпечатъци“ и през март 1985 г. публикува статия в Nature, в която подробно описва резултатите от изследванията си. В Сан Диего Хелена я прочете и влезе на срещата на директорите на Gen-Probe, размахвайки списанието: „Това изследване на ДНК отпечатъци ще бъде нещо голямо“, казва тя. „Мисля, че трябва да се занимаваме с това.“
Пръстови отпечатъци на мястото на инцидента
По това време Чапут е попаднал на следа - Давид Фредиани, който е бил заловен за непристойно поведение и е бил разследван за няколко кражби с взлом. Разследването поискало пръстови отпечатъци и се оказало, че те съвпадат с един от тези, намерени в дома на Грийнууд.
Технологията за окончателно идентифициране на ДНК на дадено лице все още не съществувала, но имайки достатъчно основания, било проведено предварително изслушване и въпреки че Грийнууд не разпознала нападателя си, датата на съдебния процес била определена за септември. Въпреки жестокия характер на престъпленията, в които е обвинен, Фредиани е пуснат под гаранция.
Грийнууд така и не стигна до съдебния процес. Малко преди 36-ия ѝ рожден ден на 22 август 1985 г. тялото ѝ е намерено в градината на къщата в Дел Мар, в която се е преместила със съпруга си. Взети са безброй съдебномедицински проби, но те не откриват нищо, което да свърже престъплението с най-очевидния заподозрян: Дейвид Фредиани.
ДНК пръстови отпечатъци
Поради липсата на доказателства, които да го свържат с убийството, Фредиани е осъден само на шест години затвор и е освободен след излежаването на три години - но всичко се променя през 1999 г., когато убийството на Грийнууд е възобновено заедно с 300 други неразкрити случая.
Целта на проекта, ръководен от детектива от отдел „Убийства“ в окръг Сан Диего Лора Хейлиг, е да се провери дали напредъкът в науката за ДНК, която Грийнууд е популяризирал приживе, може да хвърли нова светлина върху стари престъпления.
През 1985 г. ДНК отпечатъците на Алек Джефри започват да се използват за първи път в съдилищата, първоначално за уреждане на имиграционни дела, а по-късно и в областта на съдебната медицина. То спомага за обвинението на Колин Пичфорк като убиец на двама тийнейджъри и за идентифицирането на стари скелетни останки, които вероятно са на Йозеф Менгеле, нацистки лекар в Аушвиц.
Същата техника е използвана за обработката на важна част от доказателството, получено от ноктите на Грийнууд, в които е намерен достатъчно генетичен материал, за да бъде изследван. Със сигурност ДНК дактилоскопията, за която тя толкова се вълнувала, сервирала на Фредиани на блюдото 14 години след убийството.
Според „Сан Диего Юниън Трибюн“ съдебен лекар свидетелства, че има вероятност едно към 2,3 квадрилиона, че някой друг, а не Фредиани, е оставил генетичния материал, намерен под ноктите на Грийнууд, и той бързо е осъден за убийство първа степен.
„През всичките тези години Хелена посочи от гроба си своя убиец“, казва колежката на Грийнууд, Гизела Кестнер, „защото доказателството беше под ноктите ѝ“.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
СПРИ!" />
