П рез последните десетилетия няколко европейски държави отмениха данъците върху богатството. Към 2025 година само три страни все още налагат данък върху нетното богатство на физическите лица, докато няколко други облагат само определени видове активи, предаде EuroNews.
Неравенството в разпределението на богатството е очевидно по целия свят, включително в Европа. Към началото на 2025 година най-богатите 5% от населението в еврозоната контролират 45% от нетното богатство на домакинствата, а най-богатите 10% държат 57.4%, според данни на Европейската централна банка (ЕЦБ). Тази концентрация на богатство поддържа дебата за данъците върху богатството в центъра на дискусиите в много страни. Наскоро френският милиардер Бернар Арно остро се противопостави на предложен данък от 2% върху граждани с активи над 100 милиона евро, наричайки го „офанзива, която е смъртоносна за нашата икономика“.
Кои европейски страни налагат данък върху богатството? Колко приходи събират тези страни от данъци върху индивидуалното богатство? И какъв дял от общите данъчни приходи идва от данъците върху богатството в Европа?
Според Tax Foundation към 2025 година данъци върху нетното богатство на физически лица съществуват само в Испания, Норвегия и Швейцария. Данъчните ставки и праговете за облагаемо богатство варират в тези страни. Освен това Франция, Италия, Нидерландия и Белгия налагат данъци върху определени класове активи, но не и върху цялостното нетно богатство на физическите лица.
Испания: Данъкът върху нетното богатство в Испания е прогресивен, като варира от 0.16% до 3.5% върху богатство над 700 000 евро. Гражданите се облагат с данък върху активите си по целия свят, докато чужденците се облагат само върху активите си в Испания. През 2022 година централното правителство на Испания въведе допълнителен „данък за солидарност върху богатството“ с ставки от 1.7% до 3.5% за лица с нетни активи над 3 милиона евро. Първоначално замислен като временна мярка за справяне с кризата с разходите за живот, той оттогава стана постоянен и допълва основния данък върху богатството.
Колко са свръхбогатите хора в Германия
Норвегия: Норвегия налага данък върху нетното богатство от 1% върху индивидуално богатство над 1.7 милиона норвежки крони (145 425 евро) до 20 милиона норвежки крони (1.71 милиона евро). За богатство над 20 милиона норвежки крони ставката се увеличава до 1.1%. От общата сума 0.7% отиват за общините, а 0.3% за централното правителство.
Швейцария: Според доклад на ОИСР „Ролята и структурата на данъците върху нетното богатство“, данъкът върху нетното богатство в Швейцария се характеризира с относително ниски прагове за освобождаване, които варират в различните кантони. В резултат на това той не засяга само най-богатите домакинства, но и значителен дял от средната класа. Според PwC през 2025 година в Цюрих данъкът започва от 80 000 швейцарски франка (85 560 евро) за необвързани данъкоплатци, с начална ставка от 0.05%. За женени данъкоплатци и самотни родители с непълнолетни деца прагът се повишава до 159 000 швейцарски франка (170 090 евро). Ставката постепенно се увеличава и достига 0.3% за богатство над 3 262 000 швейцарски франка (3.49 милиона евро) за необвързани лица и 3 342 000 швейцарски франка (3.58 милиона евро) за женени лица и родители с непълнолетни деца.
Данъци върху богатството само върху избрани активи
Франция: Данъчните резиденти във Франция подлежат на данък върху недвижимото имущество, ако нетната стойност на техните недвижими активи по света е 1.3 милиона евро или повече. Нерезидентите също са обект на този данък, ако стойността на техните недвижими имоти във Франция достига или надвишава същия праг. В зависимост от нетната стойност на активите данъчната ставка може да достигне до 1.5%.
Италия, Белгия и Нидерландия също налагат някои данъци върху богатството, като например върху финансови активи.
Приходи от данъци върху богатството в Европа: Колко събират страните?
Размерът на приходите, генерирани от данъците върху богатството, и техният дял от общите данъчни приходи отразяват тяхното значение и ефективност. Според ОИСР през 2023 година Швейцария е събрала 9.5 милиарда евро от индивидуално богатство, което представлява 4.3% от общите данъчни приходи. В Испания сумата е 3.1 милиарда евро, равняващи се на 0.6% от общите приходи. Норвегия е генерирала 2.7 милиарда евро, или 1.5% от данъчните си приходи, докато Франция е събрала 2.3 милиарда евро, което съответства на едва 0.2%. Делът им от БВП е сравнително малък. През 2023 година приходите от данъци върху нетното богатство на физически лица варират от 0.21% от БВП в Испания до 1.16% в Швейцария.
Кои страни отмениха данъка върху богатството през последните десетилетия?
„Въпреки че дискусиите за въвеждане на данъци върху богатството се увеличават, особено тъй като правителствата се стремят да се насочат към богатите и да генерират приходи, общата тенденция е да се отменят“, каза Кристина Еначе, икономист в Tax Foundation, пред Euronews Business. През последните три десетилетия няколко страни отмениха данъците върху индивидуалното богатство. Броят на членовете на ОИСР, които налагат такива данъци, е намалял от 12 през 1990 година до само 4 през 2017 година. Това са европейски държави: Австрия (1994), Дания (1997), Германия (1997), Нидерландия (2001), Финландия, Исландия и Люксембург (всички през 2006) и Швеция (2007).
Защо бяха отменени данъците върху богатството?
Посочени са няколко причини за оправдаване на отмяната на данъците върху нетното богатство. Основните аргументи се фокусират върху разходите за ефективност и риска от бягство на капитали, според доклад на ОИСР. Установено е, че предвид увеличената мобилност на капитала и достъпа на богатите данъкоплатци до данъчни убежища, „данъците върху нетното богатство често не успяват да постигнат своите преразпределителни цели“.
Риск от бягство на капитал
Кристина Еначе отбеляза, че високите очаквания често се сблъскват с практическите реалности на това как данъкоплатците реагират, тъй като все повече страни обсъждат данъци върху богатството, за да се насочат към богатите и да генерират значителни приходи
„Когато един данък е силно концентриран върху малко богати и високомобилни лица, дори малко увеличение на данъчната ставка може да доведе до бягство на капиталии преместване на богатите лица в съседни юрисдикции“, каза тя. Еначе също посочи, че данъкоплатците, които напускат страната, не само вземат със себе си приходите от данъка върху богатството, но също и приходите от данъци върху доходите и потреблението, които са най-важните източници на приходи за европейските страни.
