Серийният убиец-психопат, който прелъстява монахини

Т ройният убиец, изнасилвач и крадец Джон Ърнест Криб е бил толкова "уморен от света" след 40 години зад решетките, че е поискал да не бъде реанимиран, ако бъде намерен в безсъзнание в затвора. Каква е неговата история и защо тя изумява всички и до днес, разказва Daily Mail.

Описван като "психопат от край време", Криб изпълнил последното си желание, когато служителите на корекционната служба спрели да се опитват да го съживят на 21 февруари 2018 г.

Последните часове на Криб в поправителния център с максимална степен на сигурност "Гулбърн" в Южната част на Нов Южен Уелс са описани подробно в заключенията на съдебния лекар, направени пет години след смъртта му, пише Daily Mail.

С изключение на два кратки периода на свобода след бягство от затвора 67-годишният мъж е бил в ареста, откакто през май 1979 г. е осъден на три доживотни присъди лишаване от свобода. 

Криминалното минало на Криб датира от 1968 г. за престъпления срещу собствеността, въоръжени грабежи и бягство от законен арест, но печалната му слава се дължи на една серия от ужасяващи престъпления. 

На 11 август 1978 г. обичайният потребител на наркотици отвлича 39-годишната Валда Конъл и децата ѝ Сали, на 10 години, и Деймиън, на 4 години, от дома им в Болкъм Хилс, в северозападната част на Сидни.

Той пропътувал 300 км до Еландс, в средната част на северното крайбрежие, където спрял на място за пикник близо до водопада Елънбъро. 

Там изнасилил г-жа Конъл пред очите на децата, завързал ги и намушкал всяко от тях с нож. Сложил телата в багажника на колата и я изхвърлил в Суонзи, близо до Нюкасъл.

Криб е заловен след 10-часова обсада, при която държи жена на нож в дома ѝ в Ислингтън, в центъра на Нюкасъл.

По време на следствения арест Криб е преместен в болницата за невменяеми "Морисет", откъдето избягал заедно с друг въоръжен крадеци изнасилвач - Уилям Джон Мъндей.

Двамата пътували до Сидни и отвлекли две 17-годишни ученички, които държали в хотел в Бонди в продължение на два дни и многократно изнасилвали.

John Ernest Cribb - The Devil Inside - https://t.co/ptu7bouIW5 #RobberyDocumentary pic.twitter.com/aU4ldoi45R

— F e a r T u b e (@TubeFear) November 1, 2016

Докато е в ареста, Криб отново демонстрирал покварата си, когато е хванат в сексуален акт с монахиня в стаята за свиждания в затвора в Парамата. 

Коронерът Дейвид О'Нийл, който на 28 април изслушал разследването за смъртта на Криб, очертал част от миналото на убиеца в заключенията си, изнесени на 5 май.

Г-н О'Нийл заяви, че Криб, който имал "проблемна младост", е израснал в Бълкхам Хилс в Сидни и е бил обучаван от братята маристови в Парамата.

На 14-годишна възраст започва да пуши канабис и да пие алкохол, а на 17 години употребява LSD.

През първите години на последния си дълъг престой в затвора Криб редовно е преглеждан от психиатри заради "изблици на насилие и възможна психоза".

Той е лекуван с антипсихотични лекарства и му е предписван литий за маниакално-депресивни състояния, както и са му предоставяни психиатрични консултации и антидепресанти, след като е изразявал мисли за самоубийство. 

С течение на времето изглежда, че с приемането на ситуацията психичното здраве на г-н Криб се е подобрило и в крайна сметка лекарствата му са били спрени - констатира г-н О'Нийл. 

През февруари 2012 г. на Криб е поставена диагноза умерена необструктивна коронарна болест, коронарна недостатъчност, аортна регургитация и хипертония.

През юли 2017 г. той е преместен в поправителния център Goulburn, където е настанен с цел собствена защита в килия с "един изход".

През август същата година Криб е насочен към Justice Health и прегледан от лекар поради възрастта си и съществуващите сърдечни проблеми.

"Г-н Криб бе описан като "уморен от света" и ясно показа, че не желае животът му да бъде удължаван с медицинска намеса", установи г-н О'Нийл. 

В съответствие с желанието на Криб е подписан план за отказ от реанимация.

След това г-н Криб отказал да бъде преместен в други затворнически центрове, където сърдечният му проблем и други медицински проблеми биха могли да бъдат овладяни по-добре - установил г-н О'Нийл.  

На 19 февруари 2018 г. Криб се оплаква от повръщане и диария. Медицинска сестра му дала Panadol за стомашните спазми и той трябвало да бъде прегледан на следващия ден.

На 20 февруари имало гореща вълна и около 10,15 ч. Криб бил видян да лежи в един от дворовете на Goulburn. Изпратили го в медицинската клиника, издали му медицинско свидетелство и го съпроводили обратно до килията му. 

Служителите, които са наблюдавали Криб в килия 3 на отдел 2 в 14,34 ч., не съобщават за проблеми със затворника и това е последният път, когато са го видели жив. 

В 8,28 ч. на следващия ден вратата на килията на Криб е била отключена за кратко, но не е била отворена от служител, който след това е обезопасил вратата, за да изпълни други задължения. 

Crime Investigation Australia John Ernest Cribb’s Case , Crime Documentary 2015 https://t.co/sSHzP87t2t pic.twitter.com/RH6esFqxYD

— Top Documentaries (@topdocumentarys) May 20, 2016

Около 10,25 ч. друг затворник открива Криб в безпомощно състояние и предупреждава служителите, които посещават килията му. Криб лежал на пода настрани, малко под рафтове за съхранение, а краката му били в задната част на килията.

Въпреки че тялото на Криб е било студено и сковано, служителите са започнали изкуствено дишане, докато не е бил потвърден планът му да не бъде реанимиран. 

Криб е обявен за мъртъв в 10,40 ч. В затвора била извикана полиция, която не открила следи от нечиста игра, самонараняване или външни наранявания. 

Г-н О'Нийл обяви, че причината за смъртта е хемоперикард - натрупване на кръв в торбичката, която обгражда сърцето - възникнал в резултат на разкъсване на аортата. 

Съдебният лекар постановqwa, че макар Криб да е трябвало да бъде наблюдаван, когато вратата на килията му е била отключена, не е било необходимо да се правят препоръки.

Убеден съм, че липсата на наблюдение на г-н Криб при "пускането" не е изиграла никаква роля за смъртта му, като се има предвид, че той е претърпял разкъсване на аортата и като се има предвид желанието му да не бъде реанимиран - установи г-н О'Нийл.   

Съдебният психолог Тим Уотсън-Мунро е оценявал някои от най-известните австралийски престъпници и веднъж описа Криб като най-лошия от тях.

Той беше всеобщо омразен на мошениците и на виновниците - пише г-н Уотсън-Мунро в книгата си "Танцуващият с демони". 

"Престъпленията му нарушаваха всички кодекси. Това беше истинска история на ужасите."

Г-н Уотсън-Мунро заяви, че Криб е един от малкото истински зли хора, които е срещал в системата на затворите.

Когато работех в затвора в Параматта, бях заобиколен от психопати, - пише той. "Джони Криб беше един от тях.

"Осъден за три убийства, три отвличания, както и за фалшиво лишаване от свобода и редица други тежки престъпления, разказът му за злото все още ме смразява.

"Той е държан в изолация, тъй като властите са преценили, че ако бъде пуснат на свобода, ще издържи само няколко минути. 

Докато излежава трите си доживотни присъди за убийство, Криб се сприятелява с монахиня в затвора в Параматта.

Г-н Уотсън-Мунро разкрива, че монахинята е написала на Криб неприлично писмо, в което казва, че по време на планирано посещение за контакт ще извърши сексуален акт с него, "докато ти изскочат очите".

Като последна демонстрация на силата на злото, Криб се сприятелил с монахинята - пише г-н Уотсън-Мунро. 

"Тя го съжалила и с позволената по онова време либерална размяна на писма попаднала под сатанинската му магия".

Служителите на затвора решили да разрешат посещението и нахлули, докато монахинята извършвала сексуален акт. 

"На Криб бе забранено да посещава в бъдеще и само Бог знае какво се е случило с монахинята", пише г-н Уотсън-Мунро.

През 1993 г. Криб безуспешно поискал да бъде освободен от доживотната си присъда. Той твърди, че се е поправил, и е подкрепян от свещеници, психиатри и психолози. 

Но г-н Уотсън-Мунро не се съмнява, че Криб принадлежи към тази група. 

"Твърдо вярвам, че някои от мъжете и жените, които съм оценявал, са чисто зло. Те са родени такива и нямат никакви изкупителни качества. Те заслужават да бъдат в затвора и според мен никога не трябва да бъдат освобождавани.