С ъс сигурност сте чували много неща за маргарина.
Но дали знаете историята му?
Как е стигнал до масата ни и как се е превърнал в това, което е днес? Това ще разгледаме в днешната статия.
Френският учен Мишел Йожен Шеврьол открива нова мастна киселина през 1813 г., която нарича acide margarique (транскрипция от френски: „асид маргарик“).
Откритието на Шеврьол съдържа лъскави, перлени отлагания, затова той го нарича на гръцката дума „маргаритес“ (margarites), което означава „перлен“.
Не Мишел Йожен Шеврьол обаче изобретява маргарина.
5 здравословни и вкусни заместители на вредните храни
Френският император Наполеон III осъзнава, че бедните му поданици и армиите му във Френско-пруската война биха имали полза от една по-евтина алтернатива на маслото. Затова той предлага награда на този, който успее да изобрети такава алтернатива.
Тогава се появява френският химик и изобретател Иполит Меж-Муриес.
През 1869 г. той усъвършенства и патентова процес за разбиване на говежда лой с мляко за получаването на маргарин, с което печели наградата на императора.
Как Земята потъва в палмово масло
Въпреки големите надежди на Наполеон III за продукта на Меж-Муриес, който ученият нарича „олеомаргарин“, пазарът не се раздвижва.
През 1871 г. Меж-Муриес демонстрира своя процес на холандска компания, която подобрява методите му и помага за изграждането на международен пазар за маргарин.
Холандските предприемачи разбрали, че, ако маргаринът стане заместител на маслото, той трябва да изглежда като масло, затова започнали да боядисват маргарина, който е естествено бял, в маслено жълто.
Ежедневни храни, които могат да са много вредни
Меж-Муриес не получава дължимото за своето изобретение. Той всъщност умира като бедняк през 1880 г.
Холандската компания, която подобрява рецептата му, обаче се справя доста по-добре. Компанията Jurgens в крайна сметка се превръща в световноизвествен производител на маргарини и сапуни, а по-късно става част от Unilever.
Млечната индустрия естествено не реагира добре на появата на маргарина. Маслото е голям бизнес и идеята за един по-евтин заместител, макар и направен отчасти от мляко, може да щурмува пазара, ужасява млекопроизводителите.
Те не се примиряват със заплахата и успяват да убедят законодателите във Великобритания да обложат маргарина с данък от два цента на паунд – не малка сума за края на 19-и век.
Добавки, които удължават срока на годност на храни, може да са предпоставка за рак
Млекопроизводителите успяват да лобират и за ограничения, които забраняват използването на жълти багрила за оцветяване на маргарина. До 1900 г. изкуствено оцветеното масло се считало за контрабанда в 30 американски щата.
Няколко щати предприемат крайни мерки, за да откажат потребителите от маргарина, като например изискват продуктът да бъде боядисан в непривлекателен розов цвят.
Кампании срещу маргарина се организират и в други страни.
От 1886-а до 1948 г. канадският закон забранява маргарина изцяло. Единствено изключение от това правило има между 1917-а и 1923 г., когато Първата световна война прави маслото дефицитна стока. Това кара канадското правителство временно да позволи продажбата и разпространението на маргарин.
Ситуацията за маргарина не става по-лесна след вдигането на забраната.
Силното лоби на млекопроизводителите в Квебек успява да удържи забранята за боядисването на маргарина до 2008 г.
