„Животът е прекрасен“, това би казала Валентина Каролева на 20-годишното си аз. Днес, години по-късно, актрисата поглежда назад към онова хаотично и объркано момиче, което все още не е било готово да търси себе си, и разказва за уроците, които е научила за любовта, семейството, децата, работата и най-вече за това да бъдеш истински.
Във филма „Брънч за начинаещи“ Каролева влиза в ролята на Жана, жена, която се опитва да държи всичко под контрол. Тя изгражда около себе си привидно съвършен свят, в който всичко трябва да бъде ясно, точно и да върви по план. Но, както често се случва и в живота, „розовият балон“ се пука.
Разговорът ни с актрисата е за комедията като предизвикателство, за маските, които децата успяват да свалят, за социалните мрежи, личната искреност и за това какво бихме казали на двайсетгодишното си аз.
Ако искате да видите как Валентина Каролева се вписва в комедийната бъркотия, гледайте „Брънч за начинаещи“ в NOVA PLAY.
За Валентина ролята е и среща със собствените ѝ навици, любовта към планирането, подредеността и нуждата нещата да са на мястото си. Едновременно с това обаче филмът я провокира да погледне по различен начин на контрола и на стремежа към съвършенство.
„На мен също ми е хаос в главата, когато къщата ми не е в ред“, признава тя с усмивка. Но именно работата по филма ѝ помага да си припомни, че животът няма как да бъде перфектен. „По-скоро трябва да се научим да се справяме със ситуациите такива, каквито са“, казва Каролева.
Жана трудно вирее в стрес. Когато не е наясно с плана, трудно избира следващия си ход. За нея подредеността не е просто желание да контролира света около себе си, това я успокоява. Ако всичко е ясно и предвидимо, в главата ѝ няма хаос, разказва Каролева за героинята си.
А когато този ред се разпадне, започва истинското изпитание, признава актрисата.
За Валентина самото влизане в ролята е било предизвикателство и по друга причина. Тя е свикнала с по-драматични образи и дълго време е смятала, че комедията не е нещо, в което може да се чувства уверено. Не защото не харесва жанра, напротив, обича да гледа комедии и именно това я кара да се възхищава на актьорите, които изглеждат сякаш правят всичко с лекота.
В университета също е изучавала комедията, но не е била избирана за такива роли и не си е представяла, че ще може да влезе в този жанр. Затова е благодарна на продуцентите си Александър Алексиев и Николай Стоичков и на Яна Титова, че са я предизвикали.
Работата по филма променя представата ѝ за комедията. Валентина открива колко сериозно всъщност трябва да бъде отношението към един комедиен образ, за да достигне хуморът до зрителя.
„За да е смешно на вас, зрителите, ние трябва много на сериозно да приемаме това, в което сме се впуснали“, казва тя.
И от това преживяване остава с още един важен извод, актьорът не трябва да се поставя в рамка:
„Аз мога всичко, стига да вярвам в себе си и да имам добър екип зад гърба си“, признава Валентина Каролева.
А може би именно Жана ѝ е доказала и нещо друго, че комедията също може да бъде нейна територия.
„Разбрах, че за комедия май ставам“, казва Валентина и се засмива.
Въпреки разликите между нея и героинята ѝ, двете имат общо нещо, стремежа към подреденост. Валентина също обича да планира и да знае какво предстои. Но ролята ѝ помага да погледне по-спокойно на тази своя страна.
Границата между любовта към реда и манията според нея всъщност е проста - да приемеш, че не всичко може да бъде контролирано.
„Границата е да разбереш, че така или иначе няма как да стане. Така че по-скоро го пусни навреме, преди да е станало мания“, казва актрисата.
И ако Жана много държи на това как изглежда в очите на останалите, Валентина казва, че това е едно от нещата, които най-силно ги различават. За нея чуждото мнение никога не е било водещо. По-важно е да бъде искрена и да бъде себе си.
Тя не е крила тъжните моменти и не е имала нужда да показва единствено красивата страна на живота си. Напротив, вярва, че когато човек споделя и трудното, и хубавото, това е по-истинско и достига до повече хора.
„Перфектен свят няма, перфектни ситуации няма. Животът на всеки е труден на моменти, хубав на моменти и по-добре да споделяме и двете неща“, посочва Каролева.
За нея това има значение и заради по-младите хора, които следят социалните мрежи и се влияят от това, което виждат там. Важно е те да знаят, че независимо какво се случва, има изход, а когато човек има хора, които го обичат и подкрепят, може да премине през трудностите.
Същата тема стои и в историята на Крум и Жана. Двамата се опитват да убедят всички около себе си, че са перфектното семейство, защото вярват, че именно чрез тази перфектност ще достигнат до желаната цел. Но според Валентина се случва точно обратното, когато истинските те излязат наяве, печелят повече.
Тя се усмихва и на една проста мисъл, която наскоро е видяла в Instagram, че често си мислим, че другите прекалено много се интересуват от нашите проблеми, докато в действителност всеки е зает със собствените си.
Комедията постепенно се оказва не по-малко дълбока територия за актьора от драмата. Валентина дълго време е смятала, че драматичните роли позволяват по-дълбоко влизане в героя, но работата по „Брънч за начинаещи“ променя това разбиране.
И в комедията можеш да влезеш дълбоко, да научиш неща за себе си и да се потопиш в историята на човек, който не си ти.
Затова според нея няма еднозначен отговор кое е по-трудно - да разсмееш или да разплачеш публиката.
„Мисля си, че и двете вероятно са еднакво трудни, но най-важното е просто да накараш човека да почувства“, казва тя.
Това е и една от причините Валентина да се опитва да доближава всяка своя роля до себе си. Тя търси уязвимостта и истинското усещане, което може да предаде на зрителя.
Във всеки образ вкарва нещо от себе си.
"Вкарвам нещо от себе си във всяка роля“, казва Валентина. "Ще видим докъде ще стигна. Шизофренията още не ме е ударила“, допълва тя със смях.
В „Брънч за начинаещи“ Валентина влиза в ролята и на майка, а присъствието на децата във филма я кара да говори за собствените си две деца. Според нея те са особено добри в това да свалят маските на възрастните, защото самите те нямат такива.
„Децата просто са това, което са“, казва Валентина.
Нейните деца я учат и ѝ помагат дори в работата, макар самите те да не го осъзнават. Най-вече заради искреността и прямотата си.
Именно тази директност тя дава като пример, когато разказва за скорошна случка с нейна приятелка, която няма деца. Децата ѝ я нарекли „леля“. За възрастните подобно определение може да прозвучи неловко или да отключи множество асоциации, но за децата то е просто факт - тя е тяхна леля, разказва забавната случка Валентина.
Те не добавят към това допълнителни оценки. Не мислят защо една жена над трийсет няма деца, нито какво означава това. Просто приемат човека такъв, какъвто е, посочва актрисата.
И според Валентина точно това губим, когато пораснем. Не непременно искреността и честността, а склонността да не се намесваме в живота на другия чрез собствените си представи.
„Да се интересуваме от хората само за това, което те са и да взимаме от тях само това, което те ни дават, а не да премисляме някакви по-дълбоки житейски неща за техния живот“, казва Каролева.
В нейния собствен живот стремежът към съвършенство не изглежда да е водещ. Тя разказва, че още от малка е наблюдавала майка си да живее по този начин, просто истински.
Това е и принципът, който следва и днес - ако каже нещо глупаво, значи е казала глупост; ако не изглежда точно така, както е планирала, това просто е положението.
А дали хората ще я харесат?
Могат да я харесат. Но могат и да не я харесат.
„Всеки има избор“, казва Валентина.
Когато филмът вече е достъпен в NOVA PLAY, тя не търси сложен начин да го представи на зрителите. Ако трябва да покани някого да го гледа, без да му разказва сюжета, би казала само:
„Ела да се забавляваш на една искрена история, защото тя наистина е такава.“
Разговорът естествено стига и до нейната двайсетгодишна версия. Валентина я помни добре, била хаотична и объркана, макар отстрани и пред близките си да изглеждала доста наясно със себе си.
Тогава все още не била стигнала до момента, в който достатъчно силно да иска да търси себе си и да пораства.
„По-скоро си стоях там на двайсет“, казва тя.
Ако днес можеше да седне на една маса с онова момиче, би ѝ казала нещо съвсем просто:
„Въпреки всичко животът е прекрасен.“
В края на разговора идва ред на блиц въпросите, които разкриват още една страна от характера ѝ. Ако човекът срещу нея закъснее с 30 минути или прекара 10 минути в снимане на храната, за Валентина по-големият проблем определено е закъснението. Самата тя не снима особено храната си, но се забавлява с хората, които го правят.
Нейният собствен „перфектен“ навик е свързан именно с времето. Тя винаги е навреме, дори пет минути по-рано.
„И когато не съм навреме, аз полудявам, не някой друг“, признава Каролева.
В работата това е голям плюс, но в живота не всички са толкова точни и понякога хората се чувстват зле, когато разберат, че са закъснели спрямо човек, който винаги пристига навреме.
Ако животът ѝ беше филм, една от задължителните сцени в него би била запознанството с мъжа ѝ. Историята е започнала, когато Валентина е била на 16. Той я видял пред едно заведение и според разказа му още тогава казал, че иска да се ожени за нея.
Няколко месеца по-късно започнали да си пишат в социалните мрежи. Тя била в София, в балетното училище, а той в Лондон. Любовта дошла бързо, по тийнейджърски, но разстоянието между двамата се превърнало в част от историята им.
Валентина смята, че именно невъзможността да се виждат често на тази крехка възраст може би е разпалвала още повече чувствата им. Така продължили четири години между Лондон и София. Когато вече имали възможност да бъдат заедно, започнали официално да живеят заедно и да изживяват любовта си.
Ако трябва да избира между брънч с човек, който не е нейната „чаша чай“, и напълно непознат човек, Валентина би избрала втория.
А когато трябва да избере между перфектен живот и живот, пълен с обрати и хаос, но със страхотни истории за разказване, отговорът идва без колебание:
„Със сигурност втория, защото моят е такъв.“
Гледайте „Брънч за начинаещи“ в NOVA PLAY и вижте какво се случва, когато един уж перфектен брънч срещне хора, които изобщо не са готови да играят по сценарий.
