Как Земята потъва в палмово масло

Т о е чудотворната съставка във всичко - от бисквити до шампоани. Но зависимостта ни от палмово масло има пагубни последици за околната среда.

Използва се буквално навсякъде, прави бисквитите по-трайни, сапунът по-мек, червилото по-гладко и пази сладоледа от разтапяне.

На местата, откъдето идва, хората изгарят горите, за да могат да засаждат повече палмови дървета. А за да пазят плодовете на палмите, прогонват всички диви животни.

Плодовете от маслодайна палма (Elaeis guineensis), които растат в тропически климат, съдържат най-търсеното растително масло в света.

Палмовото масло има редица свойства, които го правят толкова използвано. С него може да се пържи многократно, тъй като има по-висока температура на кипене от повечето други растителни масла. В същото време се смесва добре с тях. А това позволява използването му във всякакви хранителни и други продукти.

Може би най-важното му предимство обаче са ниските производствени разходи. По-ниски от тези при рафиниране на масло от рапица или слънчоглед.

То е толкова евтино, че се използва като биогориво. Осигурява на пенообразуващия агент в почти всеки шампоан, течен сапун и почистващ препарат. Производителите на козметика го предпочитат вместо животинските мазнини заради лесното му приложение и ниската цена. Служи като естествен консервант в преработените храни.

От палмовото масло може да прави лепило, което свързва частиците във влакнестата дървесина. Стъблата и листата на маслодайните палми могат да бъдат преработени във всичко - от шперплат до композитното купе на националния автомобил на Малайзия.

Световното производство на палмово масло непрекъснато се покачва в продължение на пет десетилетия. Между 1995 г. и 2015 г. годишното производство се е увеличило четири пъти, от 15,2 млн. тона на 62,6 млн. тона. До 2050 г. се очаква то да се учетвори отново, достигайки 240 млн. тона.

Отпечатъкът от производството на палмово масло върху света е поразителен: палмите, от които се произвежда вече заемат 10% от обработваемите земи на Земята.

Днес 3 милиарда души в 150 страни използват продукти, съдържащи палмово масло. В световен мащаб всеки консумира средно по 8 кг палмово масло годишно.

Общо 85% от суровината идва от Малайзия и Индонезия, където световното търсене на палмово масло е вдигнало доходите, особено в селските райони, но с цената на огромно екологично опустошение и често благодарение на робски труд.

Пожарите, с които местните жители премахват тропическите гори, за да освободят площи за още палми, са един от най-големите източници на парникови газове в света. А към това трябва да се прибави и фактът, че повечето палмово масло е доставяно на хиляди километри разстояние от кораби и камиони, изгарящи дизел и бензин.

Как палмовото масло стана основна съставка за човешкия живот? То просто се оказва точният продукт, в точното време. Има множество алтернативи, които не са толкова вредни за природата, но никоя от тях не е така евтина.

Всъщност основна вина носят Международният валутен фонд и Световната банка, които принуждават Малайзия и Индонезия да произвеждат повече палмово масло. От МВФ смятат, че този продукт е добър двигател за растеж и намаляване на бедността в развиващите се икономики на двете държави.

И сега се оказва, че употребата му е толкова повсеместна и дълбоко вкоренена в потребителската икономика, че на практика не може да бъде спряна или дори намалена.

Световното господство на палмовото масло е резултат от няколко фактора: първо, то заменя по-нездравословните мазнини в храните, произвеждани в САЩ и Европа. Второ, производителите успяват да запазват цената му ниска. Трето, то замества по-скъпите масла в битовите и козметичните продукти. Четвърто, защото е евтино, започва да се използва масово за готвене в Азия. И накрая, тъй като азиатските страни стават по-богати, те започват да консумират повече мазнини, голяма част от тях под формата на палмово масло.

През 60-те години на XX век учените започват да предупреждават, че високото съдържание на наситени мазнини в кравето масло може да увеличи риска от сърдечни заболявания. Така производителите на храни налагат маргарина, направен от растителни масла. В началото на 90-те години обаче става ясно, че процесът, чрез който се смесват маслата в маргарина, известен като частично хидрогениране, всъщност създава различен вид мазнини - транс-мазнини – които са дори по-вредни за здравето от наситените.

Така се стига до палмовото масло. Свойствата му позволяват от него да се прави маргарин без транс-мазнини. През 1995 г. то е въведено масово от гиганта „Unilever”.

През 2001 г. Американската асоциация по сърдечни заболявания публикува доклад, в който се заявява, че „оптималната диета за намаляване на риска от хронични заболявания е тази, при която наситените мастни киселини се редуцират и трансмастните киселини са почти елиминирани”. Днес повече от две трети от палмовото масло влиза в храни.

Маслодайната палма е благословена с много предимства, които са ѝ помогнали по пътя към глобално господство. Тя е многогодишна и вечнозелена, което позволява целогодишно производство. Изключително е ефективна при фотосинтезата и изисква по-малко подготовка на почвата от други източници на растителни масла, което намалява разходите. Най-важното е, че тя дава най-висок добив на декар от маслодайните растения - почти пет пъти повече от рапицата и почти шест пъти повече от слънчогледа.

Къде е проблемът? В краткосрочен план всичко изглежда наред. Палмовото масло съдържа по-малко наситени мазнини от животинските продукти. При преработката му не се формират транс-мазнини. Както и при другите масла, употребата му предотвратява дефицита на витамин А, забавя стареенето, подпомага метаболизма и работата на мозъка. Високата му температура на кипене го прави по-подходящо от слънчогледовото или маслиновото масло за пържене. Наистина има и по-здравословни масла. Слънчогледовото и маслиновото олио съдържат много по-малко наситени мазнини и са по-подходящи за готвене при ниски температури. Но няма категорични данни, дори при сегашната му масова употреба, палмовото масло да вреди на човешкото здраве.

Само че производството му не е устойчиво. Идеалните места за отглеждането на маслодайните палми са географските ширини и областите заети от тропически гори. Случващото се в момента в Малайзия и Индонезия, предвещава глобална екологична катастрофа с безпрецедентни мащаби. И колкото повече светът потъва в палмово масло, толкова по-трудно ще може да се откаже от него или дори да ограничи производството. А това обрича тропическите гори на унищожение.

Маслодайните палми вече навлизат в Южна Америка, разраства се и отглеждането им в Африка, откъдето произхождат като растителен вид. С тях идват и вече познатите проблеми – унищожаването на горите с пожари и употребата на фосилни горива за транспорт на големите разстояния от производителите до потребителите. Единственият начин употребата на палмово масло да бъде ограничена е завръщането към местните продукти, чието производство вреди по-малко на природата. Това обаче би означавало по-скъпи, а в редица случаи и по-нездравословни храни и потребителски продукти.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.