П редставете си успокояващ глас, който тихо разказва прекрасна приказка за източните склонове, докато слушателите затварят очи и се сгушват в леглата си, заспивайки бавно.
"Тази вечер ще изследваме едно място, което сякаш съществува извън времето, където тропическите джунгли и тревистите възвишения съществуват в съвършена хармония."
Обръщате ли внимание на самата история? Всъщност, няма значение. Тя цели едно: да приспи слушателите си. Това пишат от National Geographic.
По данни на CDC около 70 милиона американци се борят с хронични проблеми със съня. За да поправят това, много възрастни се връщат една основна приказка от детството: приказката за лека нощ.
Много от повече от 2500-те приложения за медитация на пазара предлагат помощ за релаксация през нощта. Десетки подкастове, като Sleep Cove, и онлайн видео канали, включително каналът Soothing Pod в YouTube, съществуват просто за да приспиват възрастните.
Това не са приказките за лека нощ на вашите деца: приказките за възрастни обикновено са по-дълги, по-описателни, криволичещи и без морална арка, която често се среща в детските книги. Знаменитости, сред които Майкъл Бубле и Идрис Елба, дават гласовете си за тези успокояващи приказки. Ето защо ритуалите преди лягане са важни както за децата, така и за родителите.
Един от жанровете на тези приказки за лека нощ се отличава за възрастните: историите за пътуване.
Близо една трета от 300-те приказки за лека нощ на Calm (които са слушани повече от 450 милиона пъти) са за пътуване, особено за приключения. Около 45% от приказките за лека нощ в приложението Breethe (което е изтеглено повече от 10 милиона пъти) са свързани с пътувания. В началото на тази година половината от 10-те най-четени приказки за лека нощ са свързани с пътувания.
Защо приказките за пътувания така надеждно приспиват слушателите?
Приказките за пътешествия, които приспиват обикновено са аудиоразказ на пътуване, често в сегашно време, сякаш сме там заедно с разказвача. Това може да е ден в лечебните води на Бат, Англия. Или пък посещение на отдалеченото и планинско кралство Бутан. Или пък изпълнено с образи въображаемо пътуване, за да "видите" Северното сияние в Норвегия.
Слушателите могат да се отдадат на разкази за круизи по река Нил, ветроходни пътешествия до Шри Ланка, трудни поклоннически пътувания като Камино де Сантяго, полети с балон над Кападокия, Турция, или пътешествия по Път 66.
Разказите разчитат предимно на описания, като от време на време се появява околен шум като океански вълни, влакови релси или тиха музика.
Изглежда, че историите за влакове са особено интригуващи преди лягане. Headspace, Calm и Breethe постоянно увеличават съдържанието си на тема влакове. Слушателите могат да пътуват с Ориент Експрес или Транссибирската железница. Headspace има популярна история, наречена "Бавен влак", която променя околните влакови звуци на заден план и редовно променя изговорените описателни детайли.
Тя неизменно се нарежда сред петте най-популярни истории за лека нощ в приложението.
"В приказката за лека нощ е необходимо движение - ако нещата са статични, тя е твърде скучна и слушателят ще стане нервен", казва Марта Бейлес, професор и директор на Програмата за фолклор и обществена култура на Университета на Орегон, специализирана в устните традиции от древността до наши дни. "Но движението трябва да не е заплашително и да успокоява. А какво по-добро от движението на влака за съвременния ден?"
Влаковете ангажират сетивата по нежен начин, с постоянно движение напред.
При пътуването с влак "решенията са извън вашите ръце", казва Бейлес. "Влакът е идеалното средство за сън. Можете просто да го вземете, където и да отиде, да се наслаждавате на нежното люлеене, ритмичния звук, усещането, че сте се сгушили в старомоден, успокояващ начин на пътуване."
Същото не важи за аудиоприказките за пътуване със самолет, посочва Бейлес: "Представете си, че се опитвате да заспите, докато сте притиснати на самолетна седалка, а пътник се е облегнал на вас!"
С други думи: Истории, които са твърде близки до реалния живот, могат да се окажат неуспешни като приказки за лека нощ.
Според Рейчъл Салас, невролог и помощник-лекарски директор в Центъра за сън и уелнес "Джон Хопкинс", приказките за лека нощ помагат на някои хора да заспят по-спокойно. Според Американската академия по медицина на съня по-спокойният сън помага на организма да регулира по-добре всичко - от храносмилането до когнитивните способности.
Приказките преди лягане действат на едно ниво, защото са добро разсейване, което не позволява на ума да се тревожи, да препуска по списъци със задачи или да предизвиква тревога. Избраните истории обикновено са положителни и оптимистични (но не прекалено вълнуващи), което може да облекчи неспокойния ум.
Една от възможните причини, поради които мозъкът ни се успокоява от приказките за лека нощ, са "огледалните неврони", казва Салас. Първоначално открити при маймуната макак, тези неврони се задействат както когато субектът извършва определено движение, така и когато движението само се наблюдава.
Салас казва, че тези мозъчни клетки могат да смесват собствените ни преживявания с чужди. Например разказ за пътуване с влак може да предизвика чувство на носталгия по собствените ни минали пътувания, дори ако конкретната приказка за лека нощ е за нещо, което не сме преживели.
Успокояващото усещане за нещо познато и романтично може да помогне за релаксацията и съня. Освен това, отбелязва Салас, звукът на влак, който се движи по релсите, служи като вид бял шум, който приспива хората.
За някои хора очарованието на приказките за пътуване преди лягане може да се състои в това, че те отварят врати към нови приключения. Макар че това може да изглежда зареждащо, то носи успокояваща увереност за безопасното виждане на света.
"От неврологична гледна точка не става въпрос само за идеята да пътуваш и да видиш нови места, а за свързване. Ние сме естествено социални същества. Преживявали сме време далеч от семейството и приятелите, далеч от свободата. Дори и да не сте били човек, който пътува толкова много, пак сте можели да отидете на ресторант или да опитате нещо ново", казва Салас.
А може би просто премахването на светлината и шума от външния свят позволява на вътрешния свят, на нашето въображение, да вземе връх. Разказването на приказки през нощта е древно - "толкова старо, колкото и литературата", казва Бейлес.
"В известен смисъл, когато слушаме приказки насън, ние се връщаме към самата зора на човешката култура."
"В най-успокояващите приказки за лека нощ не се случва нищо особено", казва Бейлес. "Историите за лека нощ са за затишието между приключенията, което е и смисълът на съня."
