О питвали ли сте се някога да не мислите за нещо? Ако е така, може би ще ви е интересно да разберете, че по някакъв начин успявате да мислите за него още повече - и често още по-интензивно.
А когато става въпрос за неприятни или травматични мисли и спомени, натрапчивите мисли се превръщат в сериозен проблем, който може да стане потенциално инвалидизиращ, когато пречат на ежедневните дейности или застрашават способността за концентрация.
Как и защо се случва това и има ли нещо, което може да се направи? Изследванията разкриват някои важни данни.
Очевидно един от начините за овладяване на натрапчивите мисли е да се погрижим да спим достатъчно.
Овладяване на ума
Маркъс О. Харингтън и Скот А. Кайрни (2021 г.) изследват как загубата на сън може да предизвика натрапчиви мисли[i]. те признават, че натрапчивите мисли се появяват, когато нещо в околната среда предизвиква извличане на спомен, свързан с неприятно минало преживяване.
Много хора се опитват да контролират натрапчивите мисли чрез потискане на спомена, което, както обясняват авторите, осигурява първоначална почивка, а също така може да има потенциално далечни ползи.
По-конкретно, те очертават процеса, при който потискането на нежелана мисъл отслабва съответната следа в паметта, което от своя страна намалява вероятността от повторение.
Харингтън и Кайрни отбелязват също, че потискането на спомена намалява афективната реакция, свързана с неприятните отвратителни минали преживявания, като намалява емоционалната им интензивност. Те признават, че тези трайни ползи от потискането на спомена се смятат за съществени за здравословното регулиране на емоциите.
Връзката между съня и мисленето
Признавайки неврологичния механизъм, който стои зад потискането на паметта, Харингтън и Кайрни предлагат рамка, в която "мрежата за инхибиторен контрол", поддържаща потискането на паметта, може да бъде компрометирана от загубата на сън.
Те обясняват, че това увреждане позволява на натрапчивите мисли "да навлизат в съзнанието безпрепятствено, като подкопават ползите от потискането на паметта за регулиране на емоциите".
Харингтън и Кайрни отбелязват, че неотдавнашни изследвания са показали как хората, които са лишени от сън, не успяват да потиснат нежеланите мисли. Те отбелязват, че потискането на паметта намалява нахлуването на мислите при хората, които са добре отпочинали, но лишените от сън индивиди не се радват на същата полза.
Освен това обясняват, че дори след като хората, лишени от сън, придобият контрол над нежелана мисъл, те са уязвими да преживеят рецидиви в контрола на паметта, което води до повторна поява на потиснатата преди това мисъл.
Вън лошото, приветствай доброто
Харингтън и Кайрни предлагат нещо, което описват като потенциален спасителен пояс: заместването на мисълта. Признавайки заместването като алтернатива на потискането по отношение на ефективния контрол на паметта, те обясняват как то включва пренасочване на процедурите за извличане към неаверсивни спомени.
Всеки, който се е опитвал да се обучи да не си спомня или да не размишлява върху неприятни спомени, може да се съгласи с потенциалния успех на този метод. Понякога просто отвличането на вниманието е ефективен начин за пренасочване.
Но какъвто и да е методът, очевидно добрата отпочиналост е ключът не само към добро физическо състояние, но и към добра психическа регулация
