Т ри пъти една и съща дума влиза в живота на Нана Гладуиш - рак. Между диагнозите тя губи най-близките си хора - баща си, майка си и сестра си.
„По пътя аз намерих повече“, признава Нана в откровен разговор с Мариян Станков - Мон Дьо.
Тя споделя, че никога не се е възприемала като типичната жена.
„За мен има една енергия, една персона, едно човешко същество, което носи със себе си определена енергия“, казва Нана. В нейната енергия има и слънце, и буря.
- „Не съм се чувствала достатъчно красива“
През годините в медиите, особено в телевизиите, в които е работила, Нана признава, че често е страдала от усещането, че не отговаря на определени представи за красота.
„През годините в медиите, особено телевизиите, в които съм работила, в много голяма степен съм страдала от това, че не съм достатъчно красива, не съм с достатъчно дълги крака, не съм достатъчно фотогенична, че може би не са много хората, пожелали да спят с мен. Не че щях да го направя. И може би някак си красотата за мен остана встрани“, споделя Нана.
- Строгото възпитание
Когато растяла, и двамата ѝ родители били строги.
„Те бяха едни, въпреки всичко, толерантни, интересни, забавни хора, които аз ги помня не просто като строги или критични. В това поколение на моите родители те четяха едни книги, в които пишеше, че децата не трябва да се целуват. Не трябва да се прегръщат. И, честно да ти призная, аз дълго време, може би до 30 години, за първи път успях да кажа „обичам те“ на мъжа ми“, разказва Нана.
Днес тя гледа по различен начин на възпитанието си и на уроците, които е получила от своите родители.
„И майка ми, и баща ми са ми дали толкова много и са ме научили на толкова много неща, че аз сега си давам сметка всъщност това, през което те са ме превели, до какво ме е довело“, споделя водещата.
Никой в семейството нямал право да бъде слаб, признава още тя.
- Един ден обаче Нана вижда баща си безсилен
„Беше, когато разбрахме, че не му остава и месец. Той не пророни нито дума. Той прочете диагнозата си. Той разбираше всичко. Отказа да говори на тази тема. Аз трябваше да си тръгна от Варна за София. С мъжа ми бяхме. И когато отдолу, от улицата, си вдигнах главата, за да го видя, защото той ме изпращаше, аз видях този „морски вълк“ и в очите му имаше всичко - страхът, че няма да ни съпътства в по-дълъг период от време, сломеността от тежката диагноза и всичко останало“, разказва през сълзи Нана.
„Тежко е да видиш силния човек, на когото всички шансове са отнети и който има силата на характера да се бори, но просто явно не му е писано да оцелее“, казва тя.
Баба ѝ също почива от рак. Майка ѝ е диагностицирана с Алцхаймер.
„Тази агония беше дълга и много тежка. Но ще ти кажа едно – до последно аз много обичах да сядам до нея на леглото и просто да се прегръщаме. И в това мълчание, в тази тишина и невъзможност да си кажем нищо, аз разбирах, че тя е още там. Аз я усещах. И тя ме усещаше“, споделя Нана.
- „Аз се хвърлих да спасявам нея и забравих за себе си“
Докато е в Израел и се потвърждава втората ѝ диагноза за рак, Нана научава, че сестра ѝ също е болна.
„Аз се хвърлих да спасявам нея и забравих за себе си. Чувствах се като човек, който е опрян до стената и някой ми е опрял „Калашников“, разказва тя.
- Първата ѝ диагноза за рак е поставена през 2012 г.
„Страхувах се много. На петата година, когато за първи път отидох на поредния ядрено-магнитен резонанс и погледнах една двойка, която беше притеснена, очевидно заради дамата, и аз си казах: „Ами, не е чак толкова страшно. Да, може да се оцелее. Оцелява се, преживява се. Ето, а сега съм спокойна. Минаха пет години“.
„Аз влязох, направих ядрено-магнитния резонанс и след два часа ми звъннаха, за да ми кажат да се върна в болницата. В момента, в който аз си позволих частично да освободя този страх от съзнанието си, просто вълната ме заля. И този път ме удари под кръста. Защото аз си бях позволила малко да повярвам“, разказва Нана.
На 38 години тя научава, че има рак. Детето ѝ тогава е на 2 години и 7 месеца.
„Аз бях готова на всичко. Аз исках да живея. И днес искам да живея“, казва Нана.
- 14 години живот с диагнозата
„На мен ракът ми е носил дрехите, седял ми е на масата, спал ми е в леглото. Аз 14 години всяка вечер си пия хапчето. Аз съм преживяла биопсии, операции, 2 химиотерапии, 2 таргетни терапии, 2 лъчетерапии, хормонални терапии и още, и още“, споделя Нана Гладуиш.
По думите ѝ любовта е ключова част от нейния живот.
