А ктьорът Калин Врачански гостува в подкаста „Храмът на историите“ на Мон Дьо и говори открито за бащинството, политиката, професията и личния си живот.
Актьорът сподели, че едва след раждането на дъщеря му е разбрал колко много измерения има любовта.
„Когато се роди дъщеря ни, в началото – виждаш това малко същество, радваш му се. Обаче си още не можеш да изградиш тази връзка с него. Бащите са там като сателити. По-трудно им се получава. В началото детето може и без тебе.“
Според актьора истинската връзка започва да се изгражда, когато детето пораства и започва да комуникира.
„Това чувство започва да се засилва, засилва, засилва. Представата ти за това как ще се чувстваш като баща може да е достатъчно убедителна, но не е истинска. Това, което е в момента, е пъти повече над това, което съм си представял.“
- Най-големият страх на бащата
Врачански признава, че най-много го стресира мисълта колко неадекватен може да бъде в критичен момент.
„Това, което ме стресна най-много, е колко бих могъл да бъда неадекватен в даден момент. Ти не можеш да контролираш това, което се случва. Ако не мога да реагирам адекватно сега, какво ще стане? Това дете зависи от мен в този момент.“
На въпрос какво не иска дъщеря му да наследи от него, отговаря: „Торбичките ми под очите. Те са ми наследствени.“ За това, на което иска да я научи, казва: „Много здрава ценностна система – семейство, морал, състрадание към хората, към животните.“
- Златина – жената, до която трябва да си „достатъчно як“
Актьорът разказва за партньорката си Златина, дъщеря на Красимир Ранков, с която са заедно след 10-годишна пауза.
„Запознахме се покрай приятели. Попитах: „Ти ли си дъщеря на Краси?“ Тя потвърди. Казах му, той реагира като баща – „Имам пушка“. Харесах я, после се влюбих. Опитахме една година, но тя учеше извън България, не се получи. Останахме приятели. 10 години по-късно съдбата ни събра отново.“
За качествата на Златина казва: „Тя е много яка. Наистина. И затова трябва да бъда достатъчно як, за да бъда до нея.“
- Политическата апатия и надеждата за промяна
Врачански коментира и обществената ситуация в България. Определя управлението като „безобразно“, а корупцията – като „цинична и гнусна“. Критикува ниската избирателна активност и компромисите на партиите.
„Силно се надявам на следващите избори тези 30%, които гласуват, да станат 80%.“
- Професионален път и дистанция от светлините
Актьорът споделя, че ролята на Квазимодо в „Парижката Света Богородица“ счупва клишето за „принцовете“, които му дават в началото. Признава, че по природа е притеснителен и предпочита прожекторите да го осветяват само по време на работа.
