Н ово проучване преоткрива един от най-особените и странни случаи на мозъчна травма в историята: случаят на Пациент М, който, след като е прострелян в главата през 1938 г. по време на Испанската гражданска война, се събужда, виждайки света наобратно.
Хората и предметите изглеждали за пациента М като идващи от противоположната страна на тази, на която се намирали в действителност, нещо, което се разпростирало и върху слуха и чувството му за допир.
Той можел да чете букви и цифри, отпечатани както нормално, така и отзад напред, без мозъкът му да вижда разлика между двете.
Светът можел да изглежда обърнат наопаки за пациента М, както и наобратно: например той се обърквал от мъже, работещи на скеле с главата надолу.
Пациентът М можел също така да разчита времето на ръчен часовник под всякакъв ъгъл.
Изследванията на пациент М довели до открития за мозъчните увреждания: а) стрелките показват белезите от входа и изхода на снаряда, причинил увреждането на пациент М; б) засенчените области показват вероятните зони на поражения в мозъка.
Това е наистина странен набор от симптоми, но е имало и други. Те включвали виждане на цветове, отлепени от обектите си, обекти, появяващи се в три повторения, и цветна слепота.
Съобщава се обаче, че пациентът М се е справил с всичко това съвсем спокойно.
Пациент М е изследван в продължение на почти 50 години от испанския невролог Хусто Гонсало и неговият анализ води до значителна промяна в начина, по който виждаме мозъка - далеч не единственият случай, когато странно нараняване е помогнало на учените да разберат по-добре мозъка.
През 40-те години на миналия век Гонсало предлага мозъкът да не е сбор от отделни части, а вместо това различните му функции да са разпределени в градиенти по целия орган - идея, която противоречи на общоприетата мъдрост по онова време.
"Мозъкът се възприемал като малки кутийки", казва пред El País невропсихологът Алберто Гарсия Молина от Института Гутман в Испания.
"Когато се променя една кутия, се предполага, че има конкретен дефицит. За д-р Гонсало модулните теории не можеха да обяснят въпросите, които възникнаха при пациент М, затова той започна да създава своя теория за мозъчната динамика, скъсвайки с хегемонното виждане за това как работи мозъкът."
При изучаването на пациент М и други хора с мозъчни увреждания Гонсало предлага, че последиците от мозъчното увреждане зависят от размера и позицията на увреждането.
Той също така показа, че тези увреждания не унищожават специфични функции, а засягат баланса на различни функции - какъвто е случаят с пациент М.
Гонсало идентифицира три синдрома: централен (смущения в множество сетива), парацентрален (като централния, но с ефекти, които не са равномерно разпределени) и краен (засягащ мозъчните пътища за специфични сетива).
Това е пионерска работа, базирана на невероятен случай, но тя не е толкова известна, колкото би трябвало да бъде - и сега дъщерята на Гонсало, Исабел Гонсало-Фонродона, е работила с Гарсия Молина по новия документ, в който се описват изследванията, включващи пациент М.
Както се казва в изследването, проучванията на единични случаи ни учат на мозъчните функции от стотици години, предоставяйки ценен алтернативен източник на научни доказателства на съвременните мета-анализи и големи клинични проучвания.
Фактът, че идеи за мозъка, подобни на тези на Гонсало, продължават да са популярни, е доказателство, че той е имал нещо предвид при интерпретацията на нараняванията и обратното виждане на пациентката М.
