С лед 25 години незабелязано плаване в Космоса, експериментален спътник, изстрелян през 1974 г., е открит с помощта на данни от космическите сили на САЩ.
(Във видеото може да научите повече за: Първият български частен сателит е успешно изстрелян в орбита)
Спътникът Infra-Red Calibration Balloon (S73-7) започва своето пътуване към голямата неизвестност, след като е бил изстрелян на 10 април 1974 г. чрез Програмата за космически тестове на Военновъздушните сили на САЩ.
Първоначално той е включен в така наречената „Система на шестоъгълника“, при която по-малкият спътник S73-7 се разгръща от по-големия шестоъгълник KH-9, след като е в Космоса. S73-7 е широк 26 инча (66 сантиметра) и започва живота си в кръгова орбита от 800 километра (500 мили).
'Lost' satellite finally found after orbiting undetected for 25 years https://t.co/j92xMlnQve
— Live Science (@LiveScience) May 6, 2024
По първоначален план S73-7 е трябвало да се надуе и да поеме ролята на калибрираща мишена за оборудване за дистанционно наблюдение, докато е в орбита. След като това не е било постигнато по време на разгръщането, сателитът изчезнал в бездната и се присъединил към гробището на нежелания космически боклук, докато не беше открит отново през април.
В интервю за Gizmodo Джонатан Макдауъл, астрофизик от Центъра по астрофизика „Харвард-Смитсониън“, споделя, че е проучил архивите с данни и е открил, че преди неотдавнашното откритие тя е изчезнала от радарите не веднъж, а два пъти - веднъж през 70-те години на миналия век и след това отново през 90-те години.
„Проблемът е, че е възможно да има много ниско радарно сечение. И може би нещото, което проследяват, е диспенсър или парче от балона, което не се е разгърнало правилно, така че не е метално и не се вижда добре на радара“, казва Макдауъл.
Не е лесна задача да се знае местоположението и самоличността на всеки един обект, който е в орбита, тъй като в момента те са повече от 20 000. С помощта на наземни радари и оптични сензори космическият боклук може да бъде проследяван и когато е необходимо, да бъде включен в сателитен каталог, но определянето на точното предназначение на всеки обект е свързано с предизвикателства. Сензорите могат да засекат обект в орбита, но след това той трябва да бъде съпоставен със сателит, който също се намира на същия път.
„Ако имате скорошен набор от орбитални данни и няма твърде много неща, които са подобни на орбита, вероятно е лесно да се намери съвпадение. Но ако това е много пренаселено пространство с параметри и не сте го виждали от известно време, тогава не е толкова лесно да се съвпадне", казва Макдауъл.
След изстрелването наземните инженери имат добра представа за това накъде се движи сателитът и на каква височина се очаква да се отклони. Имайки тази информация в дневника, те могат да погледнат назад към прогреса и да го сравнят с мястото, където сателитът е бил отчетен за последен път. Въпреки това, ако има някаква промяна в първоначалните планове за маневриране или ако сателитът се отклони в орбита, инженерите трябва да свършат повече работа, за да го намерят отново.
„Ако не знаете къде точно е била маневрата, може да се затрудните да я откриете. Ако превъртя назад орбитата на обекта и превъртя напред за липсващия обект, дали се срещат и дали точката, в която се срещат, е там, където се е случила маневрата?", пита Макдауъл.
Ето защо откритие като това е победа за мъжете и жените, които се опитват да проследят десетките хиляди изгубени сателити и други отломки в орбита около нашата планета. Но тъй като все повече сателити се отправят в Космоса, задачата ще става още по-тежка, за да се знае какво точно има там и какви заплахи може да представлява.
„Ако сте изпуснали един или два обекта, това не е огромен риск. Но вие искате да свършите възможно най-добрата работа", заключи Макдауъл.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
