П итър Съливан, жертва на една от най-големите съдебни грешки в британската история, заяви в първото си интервю след освобождаването, че е бил бит от полицаи и „сплашен“ да си признае за убийство, което не е извършил.
68-годишният Питър Съливан каза пред BBC, че вярва, че е бил грешно нарочен през 1986 г. за убийството на Даян Синдал – 21-годишна цветарка, която беше нападната и брутално пребита до смърт по време на сексуално посегателство в Бъркенхед, Уиръл, предаде ВВС.
Присъдата на Съливан, който има умствени затруднения, беше отменена от Апелативния съд през май, след като нови ДНК тестове доказаха невинността му.
Сега той иска извинение от полицията на Мърсисайд. Оттам заявиха, че „съжаляват“ за „тежката съдебна грешка“, но поддържат, че служителите им са действали в рамките на закона по онова време.
Съливан каза, че иска обяснение защо точно него са „избрали“ детективите.
Police bullied me into admitting murder, says man wrongly jailed for 38 years https://t.co/Uht017oa4o
— BBC News (UK) (@BBCNews) November 19, 2025
„Не мога да им простя за това, което ми направиха, защото ще остане с мен до края на живота ми“, каза той и добави, че е „изгубил всичко“, откакто е влязъл в затвора.
„Трябва да нося това бреме, докато не получа извинение.“
В продължение на десетилетия Питър Съливан и семейството му бяха преследвани от таблоидни прякори като „Звяра от Бъркенхед“, „Мърси Рипър“ и „Вълкът“.
„Тези имена винаги ще останат с мен, защото никога не съм бил такъв“, каза той.
Съливан разказа, че въпреки моментите на почти пълно отчаяние, винаги е бил подкрепян от родителите си, които починаха години преди той да изчисти името си.
„Майка ми ми каза преди да умре: „Искам да продължиш да се бориш за това дело, защото не си направил нищо лошо“, спомня си той.
Falsely accused and spent 38 years in Prison. He comes out aged 68. Lost his life, basically. Poor, poor man. Disgusting. pic.twitter.com/4rLmtXoM7W
— FHousebunny (@mensrightsbunny) May 13, 2025
Един от многото болезнени моменти зад решетките беше, когато му отказаха разрешение да присъства на погребението на майка си през 2013 г., защото тя беше погребана на същото гробище като Даян Синдал.
Престъплението
Полуголото тяло на 21-годишната Даян Синдал беше открито със смъртоносни травми в уличка край Borough Road в Бъркенхед на 2 август 1986 г.
Две седмици по-късно частично изгорените ѝ дрехи бяха намерени на хълма Бидстън – голяма горска местност на около час пеша от уличката.
След излъчване на предаването Crimewatch на BBC свидетели се обадиха и заявиха, че са видели Съливан в кръчма близо до местопрестъплението същата вечер, а други съобщиха за мъж, приличащ на него, близо до Бидстън Хил на следващия ден.
Той беше арестуван за убийство на 23 септември 1986 г. и разпитван 22 пъти в следващите четири седмици.
През първите седем разпита му беше отказан достъп до адвокат и той описа преживяването като „много плашещо“.
„Вкарваха ми неща в главата, после ме връщаха в килията, после се връщах и казвах това, което искаха – без да разбирам какво правя тогава“, каза той.
„Биха ме с палки“
През този период г-н Съливан твърди, че е бил бит в килията си на два пъти от полицаи.
„Хвърлиха одеяло върху мен и ме удряха с палки през одеялото, за да ме накарат да сътруднича“, каза той.
„Наистина болеше, биха ме.“
Освен това твърди, че са му казали, че ако не си признае, ще бъде обвинен в „още 35 изнасилвания“, и че са му отказвали храна и сън.
Не му е бил предоставен подходящ възрастен, който да му помага да разбира разпитите, въпреки че в документите от ареста е отбелязано, че има умствени затруднения.
Попитан защо би си признал убийство, което не е извършил, Съливан отговори: „Мога само да кажа, че тормозът ме принуди да се предам, защото вече не можех да издържам.“
Документи от апелативния съд потвърждават, че първото му „признание“ не е било записано и не е присъствал адвокат. Другите разпити са били записани.
В изявление за тази статия полицията на Мърсисайд заяви, че преди не е знаела за твърденията за побой или заплахи с други обвинения и че архивите от онова време не съдържат такива данни. Оттам добавиха, че правилата за подходящ възрастен са били подсилени след 1986 г.
Полицията призна, че първоначално е бил отказан достъп до адвокат, защото служителите се опасявали, че разкриването на части от разследването пред адвокат може да доведе до унищожаване на доказателства. Също така заявиха, че Съливан е бил уведомен, че не е длъжен да говори с полицията, ако не желае.
Адвокатката му от над 20 години Сара Майът седеше до него по време на интервюто за BBC.
„Мисля, че от това, което ми разказа, той просто стигна до точката на пречупване“, каза тя.
Съливан разказа, че по време на един от разпитите го накарали да отбележи на карта къде е оставил дрехите на Бидстън Хил. Когато посочил грешно място, детективът казал: „Хайде, Питър, ти знаеш по-добре от това“, и му подсказал „правилното“ място.
Майът каза, че по-късно на картите на Бидстън Хил Съливан е написал „това е всичко лъжи“.
Полицията на Мърсисайд заяви, че картите и записите са били представени на съда. Оттам добавиха, че разпитващите служители са „опитвали да разберат достоверността на признанията му“.
Макар по-късно Съливан да оттегли признанията си, полицията и прокуратурата разчитаха и на доказателства от ухапвания – днес широко дискредитирана област на криминалистиката.
Този случай, разгледан преди ДНК тестовете да са широко достъпни, беше достатъчен, за да убеди журито в Кралския съд в Ливърпул. На 5 ноември 1987 г. той премина от самоопределящ се „дребен крадец“ в осъден убиец.
Спомняйки си присъдата си, Съливан каза: „Сестра ми припадна в залата и след това всичко свърши. Отведоха ме долу в килията и аз седнах там и плаках за престъпление, което не бях извършил. Знаех, че оттогава нататък ще е адски трудно да се боря, за да се измъкна от тази ситуация.“
Присъдата му предвиждаше минимум 16 години преди право на условно освобождаване – но Съливан упорито твърдеше, че е невинен, което намаляваше шансовете му за предсрочно излизане.
Затворът беше особено тежък за човек, смятан за брутален убиец и сексуален насилник.
„Биха ме в затворите заради престъплението, за което бях вътре“, каза той.
Но да съобщи за насилието не беше опция, защото „тогава ставаш доносник и после става още по-зле“.
„Връщаш се у дома“
Краят на кошмара му започна през 2023 г., когато Комисията за преразглеждане на криминални дела – органът, създаден да проверява съдебни грешки – нареди нови тестове на семенни проби, открити по тялото на г-ца Синдал през 1986 г.
Прокуратурата реши да не оспорва ДНК резултатите пред новата апелация – това проправи пътя към свободата на Съливан.
През май 2025 г., когато беше обявена апелативната присъда, Съливан слушаше чрез видеовръзка от затвора Уейкфийлд, седнал до служител по пробацията си.
„Когато се върнаха с решението, че делото ми е отменено, тя първа се разплака“, каза той.
„Обърна се към мен и каза: „Питър, връщаш се у дома“... В следващия момент сълзите потекоха по лицето ми и аз извиках: „Да, справедливостта е възстановена!“
Външният свят се оказа объркващо място за човек, влязъл в затвора, когато Маргарет Тачър беше премиер, а интернет не съществуваше.
Говорейки за момента, в който го изкараха от затвора, той каза: „Гледах колите да минават и никога не бях виждал толкова различни коли на пътя. Беше плашещо – всичко се беше променило.“
От освобождаването си понякога се оказва да стои в спалнята си и да чака надзирател да направи проверка – навик, трудно изкореним след почти 40 години.
Съливан каза, че изпитва „огромно съжаление“ към семейството на Даян Синдал, които според него „са отново на нула“ в борбата си за справедливост.
„Преживях същата болка – в затвора, защото и мен ме отнеха от семейството ми за нещо, което не съм направил“, каза той.
Полицията на Мърсисайд заяви, че заради „значителните промени“ в закона и разследващите практики след 1986 г. „няма да има голяма полза“ от официално преразглеждане на разследването.
Оттам добавиха, че са се самосезирали пред Независимия офис за полицейско поведение след апелативната присъда, но не е установено неправомерно поведение.
Прокуратурата заяви, че макар Апелативният съд да е приел новите ДНК тестове, другите основания за обжалване са били отхвърлени. Ник Прайс, директор по правни услуги, каза: „Делото беше повдигнато въз основа на всички доказателства, с които разполагахме по онова време.“
Разследването за убийството на Даян Синдал е възобновено, но засега няма арести.
За Съливан остава чакането на обезщетение – правителството го ограничава до максимум 1,3 милиона лири за неправомерни осъждания.
Майът, която му помага с молбата, каза: „Няма сума, която да е достатъчна за загубата на 38 години от живота ти.“
