П рез 1978 г. съветският разузнавателен спътник Космос 965 претърпява драматичен край. Навлизайки отново в земната атмосфера по неконтролируем начин, той излиза от контрол и се разбива с огромна скорост в Северозападна Канада.
(Във видеото може да научите повече за: Авария с космически кораб на МКС)
Това се случва в разгара на Студената война, а "Космос" никак не е обикновен сателит.
Той има ядрен двигател и носи голяма уранова енергийна клетка. Когато се разбива, той разпръсква този ядрен материал из цяла Канада, което води до радиоактивно замърсяване и повдига въпроси относно безопасността на космическите кораби с ядрено задвижване.
Още по-шокиращо е, че "Космос" не е първият или последният сателит с ядрено захранване, който се разбива. Но той е най-известният и това е неговата история.
Небето пада
"Космос 954" е съветски спътник за радиолокационно океанско разузнаване или накратко РОРСАТ. Програмата е серия от спътници, предназначени за морско наблюдение по време на Студената война. Снабдени с мощни радарни системи, тези спътници можели да наблюдават движението на корабите и морските дейности в огромни пространства на земните океани.
Предназначена за проследяване на движенията на НАТО, усъвършенстваната радарна технология на борда на "Космос 954" може да прониква през облаците и да работи при всякакви метеорологични условия, което позволява непрекъснато наблюдение. Освен с радарната си техника, "Космос 954" е оборудван и с ядрен реактор BES-5, който го захранва.
Този компактен и ефективен източник на енергия позволява дългосрочна работа в Космоса. В много отношения ядрената енергия е изключително привлекателен вариант за дългосрочни енергийни нужди. Това е така, докато нещо не се обърка.
Ядрената задвижваща система на "Космос 954" е избрана заради способността й да осигурява постоянна мощност за продължителни периоди от време, което я прави идеална за мисии, изискващи непрекъснато наблюдение и събиране на данни. За съжаление, въпреки цялата си усъвършенствана технология спътниците РОРСАТ имаха една голяма слабост: склонност към аварии.
"Космос 954" стартира на 18 септември 1977 г. от космодрума Байконур, прикачен към ракета Циклон-2. Изстрелването, което обикновено е най-опасната част, е успешно и скоро спътникът обикаля около Земята веднъж на всеки 89,5 минути. Смятало се е, че със своя ядрен реактор BES-5, зареден с 50 kg обогатен уран, сателитът ще се задържи така за известно време.
През декември същата година обаче Съветският съюз осъзнава, че нещо не е наред. Орбитата на спътника се е променила и някогашният му стабилен полет бързо е станал нестабилен.
В средата на декември американците чрез Северноамериканското командване за въздушно-космическа отбрана също забелязват това. Те определили на спътника обозначението 10361 и забелязали, че той е променил височината на орбитата си с до 80 км.
Тъй като никоя от страните не желае случайна катастрофа, набързо се провеждат тайни срещи между съветски и американски служители. Съветският съюз признава, че е изгубил контрол над "Космос 954". Още по-лошо, системата за безопасност, която трябваше да изхвърли активната зона на реактора в орбита за безопасно изхвърляне, не работи.
Нещата тотално се объркват в 11,53 ч. по Гринуич на 24 януари 1978 г., когато неуправляемият "Космос 954" отново навлиза в атмосферата. Установено е, че той се насочва към Западна Канада, но отначало Съветският съюз твърди, че сателитът е бил унищожен по време на повторното навлизане и не е представлявал опасност.
Скоро издирванията показват, че това не е вярно. Спътникът е изхвърлил отломки над 960-километров участък в Канада от Голямото славянско езеро до езерото Бейкър.
Усилия за възстановяване
Канадската пустиня е осеяна с потенциално радиоактивни отломки. Канадците и американците обединяват усилията си в операция "Утринна светлина", за да съберат възможно най-много радиоактивни материали.
От 24 януари 1978 г. до 20 април 1978 г. съвместните екипи обхващат по суша и по въздух площ от 124 000 кв. км. (48 000 кв. мили). След това те извършват второ претърсване от 21 април до 15 октомври същата година. Общо са намерени дванадесет големи парчета от спътника, като десет от тях са счетени за радиоактивни.
Възстановените части са по-малко от 1 % от спътника. Но те все пак били смъртоносни - само един фрагмент имал ниво на радиация от 500 R/h, достатъчно, за да убие всеки, който е изложен на въздействието му за няколко часа.
В допълнение към усилията за физическо почистване са проведени дейности по мониторинг и оценка, за да се оцени степента на радиоактивно замърсяване в засегнатия регион. Това включва измерване на нивата на радиация в почвата, водата и въздуха, за да се определи потенциалното въздействие върху околната среда и местното население.
По силата на Конвенцията за отговорност за космически дейности от 1972 г. Русия е задължена да изплати на Канада обезщетение за всички щети, причинени от нейния спътник. Канада фактурира на СССР общо 6 041 174,70 канадски долара за разходи и малко повече за бъдещи непредвидени разходи. СССР оспорва размера на сумата и плаща приблизително половината от претендираното.
Неуспехът не се отразява благоприятно и на репутацията на космическата програма на СССР. Те вече били преживели подобен провал през 1973 г., когато един от техните РОРСАТ се разби в Тихия океан край бреговете на Япония. Пет години след неуспеха на "Космос 954" друг спътник, "Космос 1402", падна от небето, изхвърляйки ядрото си в южната част на Атлантическия океан.
След тези повтарящи се неуспехи Съветският съюз най-накрая е принуден да се вземе в ръце и да инсталира резервен механизъм за изхвърляне на ядрото на своите РОРСАТ. Добре, че са го направили, защото при катастрофата на "Космос 1900" през 1988 г. ядрото му действително е било изхвърлено в Космоса.
Последици
За щастие последиците от катастрофата можели да бъдат много по-лоши. Ядрото на "Космос 954" е било 90% уран-235, който има период на полуразпад от 703,8 милиона години.
Това означава, че то остава радиоактивно изключително дълго време. От друга страна, това е алфа-излъчвател: вътрешна, а не външна опасност. Ако някой се появи и вземе парче от материала, дрехите и кожата му вероятно ще блокират радиацията. Това означава, че Канада не е била изложена на риск да бъде унищожена от реактивен дъжд.
От друга страна, ако някой погълне уран-235, го очакват много лоши времена. Това означава, че едно от основните опасения, когато става въпрос за неоткрити отломки от "Космос 954", е замърсяването на околната среда.
Тези изотопи могат да останат радиоактивни за продължителен период от време, което води до продължително излагане на радиация на организмите в екосистемата. С течение на времето това излагане на радиация може да има вредни последици за растителните и животинските популации, както и за екосистемите като цяло.
Освен това съществуват потенциални рискове за здравето на хората, които могат да влязат в контакт със замърсени райони или да консумират храна и вода от засегнатите региони. Излагането на радиоактивни материали може да повиши риска от рак и други здравословни проблеми, особено ако хората са изложени на въздействието им за продължителни периоди от време или при високи нива.
Падането на радиоактивни вещества при повторното влизане в атмосферата на "Космос 954" предизвика значителни усилия за почистване и повиши осведомеността относно дългосрочните последици от сателитите с ядрени двигатели. Въпреки че операция "Утринна светлина" успешно се справи с непосредствените последици, опасенията относно замърсяването на околната среда и рисковете за здравето продължават да съществуват.
Инцидентът подчертава значението на международното сътрудничество за справяне с предизвикателствата, свързани с изследването на Космоса, и подчертава необходимостта от строги мерки за безопасност при космическите мисии с ядрени двигатели. Тъй като продължаваме да проучваме и използваме космическите технологии, поуките, извлечени от "Космос 954", служат като напомняне за значението на отговорните и устойчиви практики при изследването на Космоса.
