"Не мога да си спомня кога точно счупих главата на първата си кукла Барби, но помня какво беше усещането да чуя пукането и да държа в ръката си това малко пластмасово кълбо", разказва Ема Спектър, автор на Vogue.
"Силно удовлетворяващо по някакъв гаден начин, като да използваш клечки за уши", казва тя.
"Трябва да съм била на единайсет или дванайсет години - възрастта, в която детската ми любов към куклите Барби се превърна в нещо по-сложно. Все още си играех с кукли Барби, понякога канех майка ми в стаята си, за да ми помогне да избера: Кой днес ще се среща с Кен, кой ще бъде изхвърлен от масата за обяд на готините момичета (играехме по правилата на филма "Гадни момичета"), но вече бях достатъчно голяма, за да знам, че това е нещо, от което трябва да се срамувам, нещо, което реалните готини момичета в кафенето на моето истинско училище могат да използват срещу мен, ако някога разберат", допълва Спектър. ''Колекцията ми от кукли Барби смело продължи да се бори с безкрайните жестокости, които им причинявах през годините на моето юношество'', каза тя.
Оказва се, че Ема Спектър, далеч не е единственото дете на прага на женствеността, което се е научило да си изкарва гнева върху куклите Барби.
Героинята, която Кейт Маккинън играе в новия филм за Барби на Грета Гервиг, има зигзагообразна прическа и безумно нанесен грим. "Това, което виждам при различните полове и възрасти е, че е забавно да се унищожават играчки", каза арт терапевтът Амбър Пшибила.
"Дали унищожавах моите Барбита по начина, по който исках да унищожа себе си? Инстинктът ми е да кажа "не", но истината е, че борбата ми с хранителното разстройство започна, скоро след като най-накрая загърбих детските занимания и изпратих бедните си, осакатени кукли Барби, на заточение в кутия за обувки на най-горния рафт в гардероба", заяви Спектър.
''Струва ми се опростено да кажа, че играта с Барби е "довела" до хранителното ми разстройство, но е факт, че тялото на Барби беше първото, което научих, че мога да контролирам по свое усмотрение, без да се притеснявам какво ще каже някой за него'', разказва Спектър.
"Дали тялото на Барби беше заместител на моето собствено и ако е така, какво означава, че след около десетгодишна възраст показвах любовта си към нея само чрез "подобрения", казва Спектър.
"Майката на Барби" - истинската история на Рут Хандлър
Много от нас са признавали, че са разглобявали своите кукли Барби по един или друг начин. Най-популярното е отрязването на косата ѝ, проверката дали може да "лети" от прозореца на колата и оставянето ѝ да придобие "тен" в микровълновата печка.
Обичах я, но я унищожавах, но дали любовта се криеше някъде в унищожението?
Арт терапевтът Амбър Пшибила обяснява, че е необходима постоянна терапия на много дами, за да ми приемат, че никога няма да изглеждат като Барби.
''Дали в някакъв смисъл се чувствах по-сигурна с Барби, отколкото с когото и да било, докато усърдно рисувах татуировки по дългите ѝ, тънки ръце и зачернявах предните ѝ зъби? Тя никога не протестираше, не се оплакваше, не отстояваше независимостта си, просто приемаше отвратителните, редакции и накрая зае мястото си в кутията за обувки на рафта в гардероба. Иска ми се да ѝ се извиня, но честно казано, не знам дали изобщо ще има време за мен вече'', разказва Ема Спектър.
