В ероятно всеки от нас е използвал фразата "Ядох толкова много, че може да експлодирам". Но възможно ли е наистина стомахът ни да се взриви?
Средностатистическият американец консумира между 3000 и 4000 калории всяка година по време на храненето за Деня на благодарността - около два пъти повече от препоръчителната дневна норма.
За повечето хора най-лошото, което може да се случи, е панталоните да са им малко тесни. Но дали е възможно да бъде погълнато толкова гигантско количество храна, че стомахът наистина да се взриви?
Отговорът е "да" - или поне според експертите това определено е възможно.
Медицинският термин е стомашно-чревна перфорация, която се получава, когато стомахът се напълни прекалено много и се спука.
Образува се дупка, която освобождава стомашното съдържимо в коремната кухина, което може да доведе до инфекции, включително смъртоносен сепсис.
Средностатистическият стомах побира приблизително един литър храна, но при максимален капацитет може да се разтегне и да побере малко повече от 2.
Базираната в САЩ инфлуенсърка в областта на пътуванията Ейли Хилстрьом разкри пред своята 2,4-милионна аудитория срещата си с така наречения "балийски корем" - в доста графични подробности.
Кортни Каламар, диетолог в болница "Пиемонт Хенри", заяви: "Точното количество варира при различните хора. Но средностатистическият стомах на възрастен човек побира около един литър храна (около четири чаши).
"Тъй като стомахът е много еластичен, той може да побере до три-четири литра (или 16 чаши) наведнъж".
Г-жа Каламар обясни: "На мозъка му са необходими 20 минути, за да регистрира усещането за ситост и пълнота.
При някои хора, докато мозъкът им регистрира, че са сити, те вече са изяли много повече от необходимото количество, за да се почувстват сити, и вместо това се чувстват натъпкани.
Въпреки това "избухване" не е много точно описание, казва пред Newsweek Тереза Стронг, директор на изследователските програми във Фондацията за изследване на Прадер-Уили.
Съдържанието на стомаха няма да се пръсне като воден балон.
Вместо това стената на стомаха се разширява до мястото, където се разцепва.
Г-жа Стронг каза: "Представата, която идва на ум, е доста сензационна и не е точна - стомашната стена се разтяга до точката, в която има некроза и/или разкъсване".
Фондацията за изследване на Прадер-Уили се застъпва за хората със синдрома на Прадер-Уили - рядко генетично заболяване, при което хората имат нарушена функция на хипоталамуса - частта от мозъка, която регулира неща като апетита - което означава, че те изпитват постоянен, ненаситен глад.
Страдащите от Прадер-Уили нямат инстинкт за повръщане при преяждане, както би направил средностатистическият човешки организъм.
Въпреки това стомашно-чревната перфорация от преяждане е рядкост, казва пред Business Insider Мери Роуч, научен писател и автор на книгата Gulp.
Това е така, защото при повечето хора давещият рефлекс се задейства, когато органът се напълни - обяснява тя.
Хората с разстройство на преяждането, булимия или други хранителни разстройства обаче може да са манипулирали естествените сигнали на тялото си за глад, ситост и повръщане, така че те вече да не са ефективни.
Стомашните им мускули може също да са твърде слаби, за да могат да повръщат, или стомахът им да се е свил толкова много, че да може да се спука с по-малко храна.
През 2015 г. 17-годишно момче с Прадер-Уили умира на Бъдни вечер, като разкъсва стомаха си, преяждайки на годишното парти на семейството си, съобщава списание "Ню Йорк Таймс".
През 2003 г. пък "прекомерното преяждане" е посочено като причина за разкъсването на стомаха на 49-годишен мъж, което довежда до смъртта му.
