П рез май 1944 г. Лемюел С. Браун, лейтенант от армията на САЩ по време на Втората световна война, получава син лист хартия от военните, уведомяващ го, че е освободен от служба.
Причината? „Нежелано“ поведение - по-специално обвинение в „опит за извършване на акт на хомосексуалност“, както той обяснява в писмо до Националната асоциация за напредък на цветнокожите, от която търси правна помощ. Той искал да се бори с така нареченото си „синьо освобождаване от отговорност“, тъй като това му донесло сериозни негативни последици.
Според оценка на военното министерство от 1946 г. по време на Втората световна война Браун е бил един от близо 50 000 войници на американската армия, които са получили подобно освобождаване от длъжност. Рядко подкрепени от някаква официална процедура или разследване, тези уведомления улеснили отстраняването на хиляди хора - афро-американци, хора с психични заболявания, такива с проблеми с алкохола или наркотиците и всякакви други, които военните класифицирали като „нежелани“.
Когато причината за уведомлението била хомосексуалност, в горния ъгъл на уведомлението стояло написано "ХС".
През първите 100 години от съществуването си американската армия разчитала на двустранна система за освобождаване от длъжност. Военнослужещите, които са напускали армията, могли да получат „почетно“ или „непочтено“ освобождаване. Позорните уволнения обаче били рядкост, защото изисквали военен съдебен процес.
В края на 19-и век американската армия започнала да увеличава броя на уволненията. Тя включила освобождаването от длъжност "без чест" през 1893 г., последвано от некласифицирано освобождаване от длъжност през 1913 г. И двете могли да бъдат издадени без изслушване във военен съд и тъй като и двете били отпечатани на синя хартия, станали известни като „синьото освобождаване от длъжност“. С масовата човешка мобилизация през Втората световна война военните преминали от практиката си на затваряне на войници, обвинени в хомосексуалност, към обявяването им за "негодни". Уведомленията могли да се раздават на всеки с „нежелани черти на характера“ - термин, който в крайна сметка се прилагал предимно върху хората с различна сексуална ориентация.
Докато сините уведомления включвали хора от всички раси, особено засегнати били чернокожите войници, разказва историкът Дженифър Доминик Джоунс от Мичиганския университет.
В усилията си да отсеят "различните" военните служители се сблъскали с проблем: те не могли да ги идентифицират по презицен начин освен чрез набор от субективно интерпретирани „характеристики“ като „женски телесни характеристики“ и „женственост в облеклото и начина на държание“, разказва автора на книги Алън Берубе. По време на Втората световна война от около 18 милиона военни били идентифицирани само около 4000-5000 хомосексуалисти, което е сериозно подценяване на истинския им брой, твърди Берубе.
По време на Втората световна война военни учени започнали да разработват съмнителни тестове за проверка на сексуалната ориентация. През 1944 г., според Берубе, военен лекар е проверявал езика на пациенти, които са били третирани като „сексуални психопати“ - едно от кодовите имена за хомосексуалисти. Заключението на лекаря било, че 89 процента от хомосексуалните пациенти, които са правили орален секс в миналото, не са имали рефлекс за повръщане. Затова той обявил, че тестът на езика могъл да отсее хомосексуалните не само от военна служба, но и от други федерални агенции.
И други лекари започнали да проучват дали могат да диагностицират хомосексуалността - чрез теста на Роршах или чрез хормонални тестове. Военен психиатър предположил, че хомосексуалните мъже биха показали по-високи нива на естроген, отколкото тестостерон – а лесбийките обратното. Нито една от тези теории обаче не се е оправдала.
През януари 1944 г. военното министерство започнало да разрешава изписвания от армията въз основа на „латентна хомосексуалност“ - отчасти поради трудностите при научното измерване на хомосексуалността. Това дало на длъжностните лица възможността да изгонят някого за хомосексуализъм по системата за "синьо освобождаване от длъжност" само защото изглеждат като хомосексуални - дори и да липсват доказателства за това.
През октомври 1945 г., "Pittsburgh Courier", водещ вестник сред чернокожите, публикува статия, която обвинява американските военни, че раздават сини уведомления поради расови предразсъдъци.
Статията предизвикала разследване от седемчленна специална комисия от Комисията по военни въпроси на Камарата на представителите. През януари 1946 г. комисията публикувала доклад, в който критикувала системата за "синьо освобождаване от длъжност" като прекомерно използвана и дискриминационна.
За кратък момент отчетът на Комисията по военни въпроси на Камарата на представителите изглежда обещала истинска реформа. Между края на 1945 г. до 1947 г. войниците, отстранени от въоръжените сили за хомосексуалност, са били уволнени при почтени условия, което ги правило подходящи за държавни ползи. Тези обаче, които вече са били получили уволнение за хомосексуалност, не могли да се възползват от тези ползи. И така, в края на 1947 г. военните отново започнали да уволняват хомосексуалистите при двусмислени почтени условия.
