Камино де Сантяго – Пътят, който ще ви накара да започнете живота си отначало

В сички предприемаме пътешествия, за да опознаем някоя страна, но най-често го правим, защото търсим пътя към себе си. Едно пътуване може да преобърне живота ни, да ни покаже очевидни неща, които сме избягвали да приемем, или просто да ни намекне, че няма за къде да бързаме толкова. С какво се различава обаче Камино де Сантяго – Пътят, който от векове променя животи?

Камино де Сантяго, известно още като Пътят на Свети Яков, е средновековен поклоннически маршрут, по време на който поклонниците се отправят към катедралата в Сантяго де Компостела в Галисия, северозападна Испания. Легендата разказва, че останките на апостол Свети Яков Велики са били погребани в катедралата и открити от пастир през IX в. Град Сантяго е кръстен на свети Яков: Сантяго де Компостела означава Свети Яков от Звездното поле. Поради непреходната популярност на Камино де Сантяго и многото маршрути на Камино, от 1993 г. те са включени в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. 

2022 is Xacobeo Year. Thanks to the #WMS servers we work with at Bettermaps, you will be able to make your own map of the Camino de Santiago.#GIS #AnoXacobeo #maps #Geo #AI #AIMaps #cartography #data pic.twitter.com/5NCYlvWmXg

— Bettermaps.ai (@BettermapsAI) August 24, 2022

Камино де Сантяго обаче е много повече от това. Камино е емоция, навлизане навътре в себе си, опознаване, освобождаване от страховете и всичко лошо, както твърдят много от преминалите го.

Кои са най-добрите маршрути, какви спомени са запазили от това пътешествие и какво ги е тласнало да го предприемат, споделиха пред Vesti.bg Елена Малинова, Христо Чобанов и Владина Цекова.

Когато решиш да тръгнеш по Пътя

Елена Малинова е на 70 години и е истинското доказателство, че никога не е късно да предприемем пътуването на живота си. Когато избира да извърви Камино де Сантяго, тя е на 62 г. Всичко започва от любопитство какво всъщност предствалява този древен маршрут.

„Нямах представа какво е да вървиш цял ден с раница на гърба. На всичкото отгоре не един ден, не няколко дни, а месец, месец и половина всеки ден“, споделя тя. Класическият маршрут е т.нар. Френски път, който e над 700 км. Неговото начало е Сен Жан Пиед де Порт във Франция, а крайната точка е Сантяго де Компостела. За нея това приключение се оказва нещото, от което има нужда. 
„След първата седмица, в която трябва да се завърти машинката, се чувствам все по-добре, все по лека и подвижна и това носи много радост и за тялото и за духа“. От тогава тя не спира да изминава Пътя и осем години по-късно няма намерение да се отказва.

Историята на Христо Чобанов е също толкова впечатляваща. Той изминава 18 пъти Камино де Сантяго. Километрите, които е извървял са 7 хил., което само по себе си е голямо постижение, предвид, че преди това намира живота си за сравнително застоял. Как обаче решаваш да предприемеш такава голяма крачка?

„Преди няколко години случайно попаднах на предаване с участието на Владина Цекова и там разказваше подробно колко хубаво преживяване е. Тогава не обърнах никакво внимание, казах си „луди хора“ и превключих канала. След време обаче попаднах на видео и тогава се замислих отново: „Добре де, хора на 70-80 г., хора със здравословни проблеми, също изминават тия километри. Аз съм здрав, нямам никакви оплаквания, защо да не опитам“.

Така Христо предприема тази крачка през юли 2020г. и от тогава не спира да го прави. Той споделя, че всичко се е случило много спонатнно, без подготовка, но резултатът за него е бил повече от удовлетворяващ. Според него прекалената подготовка и многото вещи по време на пътя са излишни, тъй като най-важно е да потеглиш с голяма доза ентусиазъм и любопитство в джоба.

„Така започна всичко - много инстинктивно. Като че ли е трябвало да стане по този начин. Има неща, които не можем да контролираме, просто ги правим.“

Владина Цекова е личност, която е вдъхновила и продължава да вдъхновява редица българи да предприемат това приключение. И разбираемо! Нейните истории наистина успяват да грабнат още от първата дума. Владина предприема първото си Камино през 2011 г., а след това решава да го повтори сама и през 2014 г. Третият път потегля с приятелка през 2016 г.

Тя споделя, че я е вдъхновило прочитането на книгата „Камино“ на Шърли Маклейн и внезапно е дошъл поривът да тръгне по пътя Камино. За нея не било никак трудно да тръгне, защото обича да върви и да ходи по планини, но все пак това начинание преди 11 години не е било толкова популярно у нас, както днес и това я прави истински приключенец в очите на сънародниците ни. 

„На първото Камино си мечтаех повече българи да предприемат това пътуване. Тогава забелязах, че на много места казват „О, не сме виждали българи на Камино досега.“ Затова исках да разкажа на много хора и да ги вдъхновя и наистина така се случи. Вдъхнових дори и непознати. Постоянно ме питаха какво да сложа в раницата, от къде да тръгна, какво се яде, къде се спи. Много съм щастлива, че помогнах на толкова хора да минат пътя Камино. В момента, дори когато се намират такива, които се намират там ми пишат и пращат снимки“, споделя още Владина.

Един път, но много маршрути

Поклонническите пътища Камино са седем – Френския път, Португалския път от Лисабон, Крайбрежния път в Португалия от Лисабон или Порто, Камино Примитиво, Камино дел Норте, Английският път, Камино Финистерия и Муксия. Това разнообразие може да обърка всеки, който иска да тръгне по Пътя.

Кой да изберем и защо?

Елена е изминала два пъти Френския път, и по един път Португалския от Лисабон, Камино Примитиво, Камино Дел Норте, крайбрежния Португалски път от Порто и Английския път. Споделя, че ѝ е трудно да си избере любим, защото всеки носи свой дух. Все пак обобщава, че най-атрактивни и предизвикателни за нея са били Примитиво и Норте.

Христо също не може да даде категоричен отговор на този въпрос. Той смята, че ако човек търси духовно опознаване и близка среща с историята, то Френският път е точният избор. За него посещението на океана, където се намират градчетата Финистере и Муксия, също е задължително. Христо пази топли чувства и към португалската столица Лисабон:

„Лисабон е уникален град, минава се през много исторически градове и места. Хората са много гостоприемни и самият път е лесен.“

Относно другите маршрути, Христо коментира, че Норте е по-труден път, а Английският е кратък и приятен. Определено всеки може да намери по нещо във всеки един и до голяма степен е индивидуален избор. Крайбрежният път за него е отпускащ и приятен. По разказа му личи, че всяко едно пътешествие Камино го е впечатлило заради природата и пейзажите, които се откриват вървейки.

Владина изминава три пъти Френския път. Все пак, има желание да мине и португалския път, както и Норте. 

„Интересно е, че срещнах хора, които са тръгнали пеша от собствените си страни. Срещнах един унгарец, който върви пеша от Унгария, за да мине Пътя Камино, както и един белгиец, който върви пеша от Брюксел. Тази година за малко да се кача и да мина Камино, защото бях в Испания, но това намерение остана за следващата година“, споделя пътешественичката.

Спомените са запечатани емоции

Безпосрно всяко пътуване носи емоция. Всеки, отправил се на Камино обаче твърди, че хората, които среща и преживяванията с тях, са най-любимата им част от пътуването.

Елена споделя, че е срещнала хора от всички континенти и от толкова много страни.

„В едно от албергетата, при Фернанда, стопанката беше организирала обща вечеря за всички, след това тя и нейни приятели ни пяха и ни забавляваха, а после всеки от присъстващите изпълни песен от своята страна. И се получи много весела и страхотна вечер“, казва още тя.

Христо е извървявал толкова много километри по Пътя Камино, че случките, които пази са прекалено много, за да бъдат обобщени. 

„Много пъти се е случвало хора от различни националности да се обединяват около мен, да ме търсят. Това е нещо което не мога да си обясня. Моят английски не е добър, от френския знам 50-60 думи, руският и сръбският са ми добре, но все пак успявахме да общуваме и с малко думи.“

Може би чувството му за хумор и излъчването му привличат всички тези хора. Той споделя, че всички са предубедени, когато разбират, че е българин, но бързо тази настройка се променя след като прекарат време заедно. Христо е известен във Facebook групата „Пътя Камино“ като истински феномен – изминава по 50-60 км всеки ден. Едно от преживяванията, за които разказа е от последното му пътуване в Испания.

„На деветия ден в една къща за гости се срещнахме с Виктор, французин наполовина на моите години, спортист планинско бягане и ориентиране. С него бяхме заедно до последния ден. Ходехме с едно темпо, давахме си кураж , правехме много трудни преходи в непрекъснат дъжд. Много неща си споделихме и накрая той ми каза колко променен се чувства след този месец, прекаран заедно“.

Вдъхновителката Владина също имаше какво да сподели от своите пътувания. В нейните разкази емоцията надделява и това може да тласне и най-скептичните хора да предприемат приключението Камино. Тя категорично заявява, че срещите и опознаването на хората е най-важната и ценна част от пътуването. Всеки от преходите ѝ е донесъл приятелства, които още пази.

„Най-милата ми случка е срещата с Дейвид, Давиде. Той се намира на 6 км. преди Асторга. Давиде седи на пътя и поднася на пилигримите отмора, храна, напитки и място да починат. Той стои там да им служи. След преход 10 км в една гора, излизаш и пред теб се изправя един щанд, изпълнен с лакомства, масло, много плодове, сокове, вода и всичко това е на база на дарение. Можеш да седнеш, да хапнеш и да оставиш колкото поискаш“. 

Колкото и магично да ви звучи това, тази история е напълно истинска, защото по Пътя всичко е възможно. Владина споделя, че доброто е навсякъде в Испания. Ето какво още разказа за Давиде:

„Той стои денем и нощем на пътя, за да посреща, да си поговори с пилигримите, да ги нагости. И когато му казах „Дейвид, колко е хубаво, че помагаш на хората“, той ми отговори „Не, Вие грешите, аз не помагам на хората, аз им служа. Когато помагаш на хората, ти се поставяш над тях. Когато им служиш, ти се навеждаш и правиш всичко единствено и само заради тях.“ Никога няма да забравя тези думи.“

Срещата ѝ с Давиде не е непозната история у нас. Тя достига до много българи след това, които също го посещават и му пращат поздрави от нашата страна. Владина определено е успяла да пренесе българския дух по време на Камино. Друга лична история, за която ни спомена е свързана с един синчец:

„Вървейки видях един синчец. Седнах край синчеца и започнах да рецитирам едно стихче на Иван Вазов. Всички се чудеха защо стоя до него и плача, защото чужденците не разбираха какво говоря. Така вървейки по камино си спомних за баба и как заедно ходихме в планината. Затова тази случка ми е любима, защото носи един мил спомен за детството и това е една от магиите на Камино“. 

Едни от най-силните думи, които запомних от разговора ми с Владина бяха: „Камино те причиства, носи ти спомени, Камино ти умножава моженето, дава ти светлина. Знак за равенство за Камино е свобода“. Това ме накара да се замисля как едно пътешествие може да ти даде толкова много на теб, а не обратното. Всеки от нас пътува, за да се изчисти от негативното, натрупано в ежедневието, но това, с което се различава Камино, разбрах, че е минимализма. Този тип душевно пътуване явно ни показва с колко малко можем, на какво е способно тялото ни и ни напомня какво търсим всъщност, потегляйки.

Споделеността и срещата на тези българи с хора от други култури показва колко еднакви и близки сме всъщност. Няма как да не се удивим на магията Камино, защото тя е способна да превърне напълно непознати в семейство за отрицателно време.

Да тръгнеш по пътя е да оставиш зад себе си страха...

Често, когато някой чуе за първи път за Камино, си казва „Как ще тръгна така сам да вървя в чужда страна?“. Елена не намира това пътешествие за опасно. Срещала е много дами, които вървят сами и го намира за напълно нормално.

Владина бе дори изненадана от въпроса ми дали намира за опасно да тръгнеш да вървиш сам из Испания: „Няма нищо опасно. Ние не отиваме на война, отиваме по пътя Камино. Испания е цивилизована страна. По пътя има магазинчета, кафенета, много хубави албергета (бел. Ред. специални хостели, туристически спални за поклонници, тръгнали по пътя Камино)“.

Просто следвате нейно величество жълтата стрелка

⏰Mucho camino for the new year
.
.
.#jakobsweg #caminodesantiago #newyearseve #newyear #nuevoaño #novoano #muchocamino #elcaminotheway #joyasdelcamino #felizanonovo #felizañonuevo #caminhodesantiago #caminnodisantiago pic.twitter.com/fOrw4G9HVg

— Comunidad Joyas del Camino (@elcaminotheway) December 27, 2022

Жълтата стрелка е емблемата на Камино. Мидичката и стрелката насочват вече векове наред пилигримите, отправили се на дългия път. Тя е тяхна пътеводна светлина, показател и редовен спътник. Отдавайки се на това преживяване, всеки остава насаме със себе си с мислите и търсенията си.

„Когато човек тръгва трябва да вземе със себе си настроение, радост, даже да не взема очакванията, да ги остави вкъщи. Просто да тръгне и да остави пътя да го води, защото той поднася преживявания и много приятни изненади“, казва развълнувано Владина.
Тя споделя, че е чувала за хора, които са изпитвали трудности, на които не им е харесал някой хостел или им се струва скъпо самото начинание, но все пак в живота е така – не всичко е по мед и масло и е напълно права.

„Камино е проекция на живота, освен, че е проекция на млечния път. Каквото и да стане обаче пътят ти казва стани и продължи. Затова трябва да тръгваме без очаквания. Тръгваш и се кефиш на всичко, което се случва. Може някой да те почерпи кафе, да ти подари тениска, да те викне някъде. Винаги има изненади, които показват, че Камино е чудо“, коментира Владина. 

За финал, искам да ви споделя любимата ми част от разговора с Владина. Смятам, че това универсално правило, което е важно да не забравяме никога:

„Хората имат страхове, знаете ли. Един гуру в Индия ми каза: Само ако успеете да се отървете от пет неща, животът ви ще се обърне и ще тръгне по много хубав начин – тези неща са завист, злоба, ревност, гняв и страх. Най-големият бич за хората е страхът. Когато те е страх, нищо хубаво не може да се случи. На Камино не можеш да срещнеш нещо лошо, някой да те обърка. Негативните качества, когато тръгнеш на Камино, много бързо изчезват. Ставаш друг човек просто. Добротата изплува и всичко негативно изчезва в небитието".

Тези лични истории и споделени моменти на Елена, Христо и Владина могат да ни научат на много, да ни покажат на какво е способен човек, когато остави страха – да промени възприятието си за света и най-вече за самия себе си, независимо от възрастта и обстоятелствата, пред които е поставен.