Г невът е емоционална реакция, която възниква, когато се чувстваме онеправдани или застрашени.
Той ни кара да реагираме, за да се предпазим и защитим.
Това е необходима и полезна емоция, тъй като ни прави конкурентни и ни позволява да поставяме граници.
Промените, които се случват в поведението и настроението, когато сме ядосани задействат специфични мозъчни процеси.
Това са най-интересните открития в това отношение:
Хормонална система
Когато се ядосваме, тялото отделя по-големи количества норадреналин, което води до по-голяма физическа и емоционална активация.
Това предизвиква повишаване на кръвното налягане и сърдечната честота. Нивата на допамин и глутаматът също се повишават. Когато изпитваме гняв се наблюдава намаляване на нивата на серотонин и вазопресин.
Освен това е открита интересна връзка между две вещества (тестостерон и кортизол), които определят реакцията ни. Тестостеронът обикновено се свързва с агресията и доминантното поведение и е доказано, че се повишава, когато се ядосваме. За разлика от това, кортизолът (който се освобождава в отговор на стрес) е свързан с покорно поведение.
Така тестостеронът е свързан с агресията само когато нивата на кортизол са ниски. Обратно, когато са високи, те отслабват ефекта на другия хормон върху поведението.
Неврология
Всяка от емоциите представлява мозъчна активация, а в случай на гняв тя се осъществява от амигдалата. Това е малка структура, която е част от така наречения емоционален мозък или лимбична система. Амигдалата се активира от заплашителни стимули, подпомага оцеляването и го прави чрез поемане на контрол върху поведението.
По този начин "изключва" мозъчни области като префронталната кора, свързана с логическото мислене, разсъжденията и контрола на импулсите. Следователно нашата рационална част е възпрепятствана и ние сме отвлечени от тази незабавна емоционална реакция.
В допълнение, друга от промените, които настъпват в мозъка, когато сме ядосани е по-голямо активиране или промяна на лявото полукълбо.
Когато се ядосваме, ние проявяваме склонност да се доближим до това, което причинява нашия гняв, за да го елиминираме.
Всичко, споменато по-горе, причинява когнитивни, емоционални и поведенчески промени, които са характерни за гнева. Те могат да бъдат описани така:
- Подготвяме се да се бием или да бягаме
- Искаме да сме прави и смятаме, че е почти невъзможно да се успокоим по време на гняв
- Не сме в състояние спокойно да анализираме ситуацията и да я обмислим
Всички процеси, които се задвижват, когато се ядосваме, не ни освобождават от отговорност.
Всъщност можем (и трябва) да се научим да управляваме гнева си по здравословен начин.
Това не означава да го потискаме, а да се научим да обработваме емоцията, без да се оставяме да бъдем увлечени от нея.
Например, да се стремим да активираме логическата част на мозъка и да се опитваме да се върнем в реалността.
И ако за това трябва да се измъкнем временно, докато се успокоим, не трябва да се колебаем да го направим.
