В секи от нас поне веднъж в живота си е гледал филм, който е извадил на показ най-емоционалната му страна.
„Титаник“, „Тетрадката“, „Момчето с раираната пижама“, „Цар лъв“ са само част от заглавията, които макар и различни по жанр, са разплакали много хора.
Понякога ни е трудно да сдържим сълзите си, защото се асоциираме с героите и техните истории. Развиваме чувство на съпричастност, въпреки че сме наясно, че това са измислени хора и ситуации.
Широкоразпространено е вярването, че онези, които плачат по време на филм, са слабохарактерни. Тези емоции обаче всъщност ни показват, че не се страхуваме да показваме чувствата си, а това е една от най-силните страни, които може да притежава един човек.
Според скорошно поручване хората, които плачат, докато гледат филми, всъщност са много по-силни и емоционално стабилни от останалите.
Защо се асоциираме с хора, които не съществуват?
Плакането по време на филм означава, че притежаваме способността да се свързваме с емоционалното състояние, което изпитва друг човек въз основа на неговата ситуация или изражения на лицето.
Въпреки че знаем, че болката принадлежи на някой друг, например герой във филм, ние знаем какво е чувството да те боли, да скърбиш, да копнееш или да се радваш и затова можем да се идентифицираме с другия човек, който показва някоя от тези емоции.
Според психологията емпатичните хора са много по-силни характери, защото изпитването на емоции за другите е изключително изтощително.
Плакането по време на филм може да се свърже с интелигентност, екстроверност и самочувствие.
Това умение може да ни направи по-успешни в работата, в образованието и междуличностните отношения.
Според изследователите след плакане по време на филм жените се чувстват тъжни, докато мъжете признават, че се чувстват свързани с филма и героите.
Хората със силна психика обикновено заемат лидерски позиции в обществото. Въпреки че на пръв поглед звучи нелогично, изследването показва, че уверените екстроверти плачат, докато интровертите, които се характеризират със затвореност към себе си и другите, могат да гледат тъжен филм без да пролеят нито една сълза.
Плакането по време на филм е част от цялостното изживяване, когато гледаме филм.
Изследователите заключват, че ние се свързваме с героите, защото имаме способността да живеем в два паралелни свята едновременно.
Въпреки че сме наясно, че екранът е границата на действителността, докато гледаме филм ние навлизаме в специален свят от герои и стории, които могат да повлияят на емоциите ни по същия начин както и в реалността.
Следващият път, когато гледате трогателен филм и сълзите напират, не ги сдържайте, а се оставете на емоциите да ви водят.
