М ащабното изхвърляне на сяра до голяма степен е виновно за драматичното захлаждане, последвало катастрофалното кацане на Чиксулуб, но дали наистина се е случило така, както си мислим? Ново проучване повдига въпроси относно дългогодишното убеждение, че изригването на сяра (наред с други неща) е предизвикало тежка и продължителна „ударна зима“, като твърди, че може би сме надценили колко наистина е било освободено.
(Във видеото може да научите повече за: На Острова откриха следи от стъпки на динозаври на 166 милиона години)
Чиксулуб удря планетата преди около 66 милиона години, създавайки кратер с широчина 200 километра на полуостров Юкатан, който днес наричаме Мексико. Това, което е последвало, е унищожило 75 % от видовете на Земята, включително динозаврите, но какъв е бил смъртоносният катализатор?
Когато гигантска космическа скала се удари в Земята по този начин, тя изпраща облак от прах, сажди и други земни неща в атмосферата, създавайки т. нар. ударна зима, когато настъпва изключителен мрак и студ. Растенията не успяват да фотосинтезират, а животните - да се развиват, което в случая с Чиксулуб води до пълно разместване на животинския свят.
В този разрушителен облак от прах учените са открили особено виновен за гибелта на голяма част от живота на Земята - стара сяра. Колко точно сяра се е освободила, се обсъждаше, като оценките варираха доста драстично, защото просто твърде много въпроси оставаха без отговор. Дали на мястото на удара е имало много скали, натъпкани със сяра? Колко бързо и под какъв ъгъл се е ударил астероидът? И какво може да означава това за последващото разпространение на сярата?
С помощта на сондажни ядра, взети от скали от мястото на удара в Чиксулуб в Мексико, ново изследване за първи път в историята прави емпирична оценка на това колко сяра наистина се е освободила при удара на астероида. Заключенията им? че сме надценявали значително количеството.
„Вместо да се фокусираме върху самото събитие на удара, ние се съсредоточихме върху последствията от него. Първо анализирахме серния отпечатък на скалите в района на кратера, които са били източник на сулфатните аерозоли, изхвърлени в атмосферата“, обяснява химикът Катерина Родиоушкина в изявление.
„Тези сулфатни аерозоли се разпространиха в световен мащаб и в крайна сметка се отложиха от атмосферата обратно върху земната повърхност в месеците и годините след удара. Сярата се е отложила около граничния слой K-Pg в седиментните профили по целия свят. Използвахме съответната промяна в изотопния състав на сярата, за да разграничим свързаната с удара сяра от естествените източници, а общото количество освободена сяра беше изчислено чрез масов баланс“, обяснява още Родиоушкина.
Според изводите на екипа предишните оценки са били надхвърлени, като са били пет пъти по-високи от тези, които е разкрило тяхното разследване. Те смятат, че са били освободени общо 67 ± 39 милиарда тона сяра, което предполага, че след удара е последвала по-мека зима, отколкото се смяташе досега.
Температурите все пак биха се понижили, но не толкова драстично, и климатът би се върнал към почти нормално състояние много по-рано. Те предполагат, че този модел на движение може да обясни защо въпреки цялата драма една четвърт от живота на Земята все пак е оцеляла след катаклизма.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
криза, която тихо расте" />
