Р омантичният град Венеция е известен с много имена, сред които "плаващият град", "градът на каналите" и дори "кралицата на Адриатика". Този воден град е построен върху десетки малки острови, разположени във Венецианската лагуна - влажен залив на Адриатическо море, свързани помежду си с мостове и канали.
Ако се чудите как е било възможно да се построи зашеметяващата архитектура на Венеция насред място, което по същество е блато, не сте сами. Един от най-често задаваните въпроси за италианския град, който е бил важна морска сила през Средновековието и Ренесанса, е "как е построена Венеция?".
Въпреки че Венеция изглежда така, сякаш плува по водата, повечето хора приемат, че градът е построен директно върху островите на Венецианската лагуна. Но в действителност сградите на Венеция са построени върху дървени платформи, поддържани от дървени колове, забити в залятата от водата земя. Това архитектурно постижение е инженерно чудо, което е устояло на стотици години история.
История и архитектура на плаващия град Венеция
Историята на Венеция започва през V в. сл. след падането на Западната римска империя, варварите от север нахлуват в бившите територии на Рим. За да избегне тези набези, венецианското население на континента бяга в близките блата и намира убежище на пясъчните острови Торчело, Изеоло и Маламоко.
Въпреки че първите селища са временни, като първоначалните постройки потъват в калта, венецианците постепенно населяват островите за постоянно. За да осигурят здрави основи, те разработват гениален метод на строителство.
Той включвал забиване на дървени колове с дължина между 4 и 8 метра в калта, докато достигнат глиненото дъно на лагуната. Върху тези колове с форма на молив те сглобяват дървени платформи, а след това изграждат сгради върху тях. По този начин се създава земя, способна да поддържа тежките постройки, които продължават да съществуват и до днес.
Друг важен материал, използван в строителството, е приличащият на мрамор истрийски камък - вид непропусклив варовик, добиван в Истрия, Хърватия. По някои оценки той съставлява повече от 90% от камъка, използван при изграждането на Венеция.
Истрийският варовик е здрав материал и е бил използван върху дървените платформи като част от основите на видни сгради поради способността му да устоява на ерозия и влага.
Докато посетителите на Венеция се възхищават на истрийските фасади, използването му в основите има голяма заслуга за оцеляването на древния град. След това варовикът е бил допълнен с тухли и камъни за видимите аспекти на зашеметяващата архитектура на Венеция.
Дървените основи на Венеция: Как се строи град в блато
Използването на дърво като носеща конструкция може да е изненада, тъй като дървото обикновено е по-малко издръжливо от камъка или метала. Тайната на дълготрайността на дървените основи на Венеция се крие във факта, че те са потопени под водата, подобно на обърната подводна гора.
Това е така, защото гниенето на дървото се причинява от микроорганизми, като гъбички и бактерии. Тъй като дървената носеща система във Венеция е потопена под водата, коловете не са изложени на кислород - един от елементите, необходими на микроорганизмите, за да оцелеят. Освен това постоянният поток солена вода около и през дървото вкаменява дървото с течение на времето, превръщайки го в втвърдена структура, подобна на камък.
Дървеният материал е особено важна стока за венецианското общество, тъй като се използва не само за основите на града, където се използват предимно дъб и бор, но и за подове, покриви, рамки, мебели и, разбира се, за строеж на кораби във венецианския арсенал.
Според един от източниците от XVII в., в който подробно са описани строителните методи, използвани във Венеция, при изграждането на църквата "Санта Мария дела Салуте" - един от основните архитектурни елементи, които се виждат на венецианския хоризонт - са използвани над един милион дървени колове. Това е било огромно начинание.
Всеки един от използваните дървени колове е бил дълъг около 4 метра (13,1 фута), набавен от горите на Северна Италия, Словения, Хърватия и Черна гора и транспортиран до Венеция по вода. Завършена през 1687 г., Санта Мария Делла Салуте е издигната в знак на благодарност за избавлението от чумата.
Paline sotto Rialto #venezia #venice #veneziagram #veneziaunica #igersvenezia #veneziadavivere #travelphotography #venise #picoftheday #architecture pic.twitter.com/dmvMVHXnoB
— Intrecci Veneziani (@IntrecciVE) January 21, 2023
Смята се, че тези огромни количества дървен материал са били отчасти причина за обезлесяването на Динарския карст на Балканите. Съществува дори популярна поговорка, която твърди, че Венеция "стои върху дъбове от карста". За да се избегне нуждата от големи количества дървен материал, в съвременните сгради във Венеция се използват стоманобетонни пилоти.
Предимства на стратегическото и блатисто местоположение на Венеция
Въпреки че е трудно да си представим как един незначителен град, построен върху блато, може да се превърне в суперсила, богатото му минало все още личи в прочутата му архитектура. Всъщност местоположението на Венеция, заобиколена от вода и на брега на Адриатическо море, е от основно значение за нейното развитие.
Географското положение на града улеснява превръщането му в ключов търговски център между Близкия изток и Европа и в доминираща сила в Източното Средиземноморие, което го превръща в мощен търговски център в продължение на стотици години. Известен с бизнес проницателността си, той достига своя зенит през XV в. благодарение на ролята, която играе в търговията със сол, подправки и луксозни стоки.
Като град, заобиколен от вода, Венеция имала ясно изразено предимство пред своите съседи, разположени на сушата. На първо място, Венеция е защитена от вражески нашествия. Например Пепин, синът на Карл Велики, се опитал да нахлуе във Венеция, но не успял, тъй като не успял да достигне островите, на които бил построен градът.
В крайна сметка Венеция се превръща в голяма морска сила в Средиземноморието. В един пример от 1204 г. Венеция се съюзява с кръстоносците и успява да превземе византийската столица Константинопол. Въпреки това Венеция започва да запада през XV в. и в крайна сметка е завладяна от Наполеон през 1797 г., когато той нахлува в Италия.
Заплахата от Aqua Alta: Венеция като съвременна Атлантида?
Scala d'acqua #venezia #venice #veneziagram #veneziaunica #igersvenezia #veneziadavivere #travelphotography #venise #picoftheday #architecture pic.twitter.com/lZXZb37WQb
— Intrecci Veneziani (@IntrecciVE) January 19, 2023
В наши дни Венеция е повече от плаващ град, отколкото потъващ град. Лагуната, която някога е предпазвала Венеция от безброй чужди нашественици, се е превърнала в най-голямата заплаха за нейното оцеляване. Венеция е в опасност благодарение на покачващото се ниво на водата, а наводненията в града предизвикват хаос няколко пъти годишно.
Известно като acqua alta (висока вода), това наводнение обикновено се причинява от необичайно високи приливи, които могат да достигнат до три метра, вследствие на силни ветрове, буреносни вълни и силни дъждове във вътрешността на страната. През последните години обаче това се случва все по-често поради покачването на морското равнище, причинено от изменението на климата, което започва да тревожи града.
Предложени са редица решения за спасяване на Венеция от потъване. Една от тези мерки е проектът MOSE, съкращение от Modulo Sperimentale Elettromeccanico (Експериментален електромеханичен модул). Той включва изграждането на подвижни шлюзове, предназначени да отделят лагуната от Адриатическо море, когато приливът надвиши с един метър обичайната височина на прилива. По същество MOSE създава три портала на вливанията Лидо, Маламоко и Киоджа, през които приливът се разпространява във Венецианската лагуна и застрашава древния град.
Въпреки че проектът е съпътстван от скандали и неведнъж не е успявал да спази сроковете за завършване, мнозина се надяват, че този скъп (на стойност милиарди евро) и иновативен проект ще успее да опази Венеция за бъдещите поколения. Въпреки това някои песимистично настроени наблюдатели се съмняват, че тези мерки ще бъдат достатъчни, за да запазят Венеция завинаги, и че градът в крайна сметка ще потъне, подобно на легендарния град Атлантида.
