А норексия нервоза е опустошително и потенциално смъртоносно хранително разстройство, което се отразява негативно на организма.
Ново проучване обаче подчертава и влиянието, което липсата на достатъчно хранене може да окаже върху мозъка, като сериозно намалява критичните показатели за неговата структура и здраве.
10 звезди – откровено за проблемите с храната
Въз основа на общо 1 648 сканирания на мозъка на жени (685 с анорексия нервоза), събрани от 22 различни места, изследователите установяват намаляване на дебелината на кората, подкоровите обеми и кортикалната повърхност при хората с анорексия.
По същество мозъкът се свива.
По отношение на размера на извадката това е най-голямото проучване, проведено до момента, което разглежда връзката между хранителното разстройство и сивото вещество - и показва колко е важно състоянието да се лекува възможно най-рано в началото на развитието му.
"За това проучване работихме интензивно в продължение на няколко години с изследователски екипи от цял свят", казва психологът Естер Уолтън от университета в Бат, Великобритания.
"Възможността да комбинираме хиляди мозъчни сканирания на хора с анорексия ни позволи да изследваме много по-подробно мозъчните промени, които биха могли да характеризират това разстройство."
Показаните намаления в размера и формата на мозъка са от два до четири пъти по-големи от намаленията, причинени от други психологически състояния като депресия, ADHD и OCD, казват изследователите.
Това, което причинява тези промени, не е обхванато от това проучване, но екипът, който стои зад него, предполага, че намаляването на индекса на телесната маса (ИТМ) и количеството на наличните хранителни вещества вероятно имат нещо общо с това.
Въпреки това в изследването има повод за надежда: сканирането на мозъка показва, че лечението на анорексията, което обикновено включва когнитивно-поведенческа терапия, вероятно може да обърне някои от тези промени в мозъка.
"Установихме, че големите намаления в структурата на мозъка, които наблюдавахме при пациентите, бяха по-малко забележими при пациенти, които вече са на път да се възстановят", казва Уолтън.
"Това е добър знак, защото показва, че тези промени може да не са постоянни. С подходящо лечение мозъкът може да успее да се възстанови."
Макар че учените не са сигурни за това какво предизвиква анорексията, знаем много повече за нейните последици. Милиони хора по света са засегнати от нея и тя е една от водещите причини за смърт, свързана с психични проблеми.
С постъпването на повече данни от бъдещи проучвания, учените ще могат да разберат по-добре какво точно причинява това намаляване на обема на мозъка при хората с анорексия и някои от неврологичните механизми, които стоят зад него.
Засега е ясно, че колкото по-рано се потърси и приложи лечение, толкова по-добре.
Същите техники, използвани тук, биха могли да се използват и за измерване на ефективността на лечението върху уврежданията, които се нанасят на мозъка.
"Ефектът от лечението и интервенциите вече може да бъде оценяван, като се използват тези нови мозъчни карти като ориентир", казва неврологът Пол Томпсън от Университета на Южна Калифорния.
"Това наистина е предупредителен сигнал, който показва необходимостта от ранни интервенции за хората с хранителни разстройства."
