Има два типа хора – такива, които обичат да тичат, и такива, които чувстват, че докато тичат с всяка следваща стъпка се приближават към смъртта.
Истината е, че тичането за здраве е един от най-достъпните и евтини начини за поддържане на добра форма.
Как обаче да се накарате да потичате в парка или в квартала, когато сте от втората група хора?
Проучване хвърля светлина върху този въпрос.
Как хората се приспособяват към тренировки,
продължаващи повече от час, е обект на изследването.
Учени от екипа по когнитивни науки към центъра “Natick Soldier Research, Development, and Engineering” към американската армия провеждат експеримент с 24 любители на тичането на възраст между 18 и 33. Съотношението жени към мъже е 15 на 9.
Любителите съвсем не са начинаещи – всеки от тях обичайно тича по около 65 км. на седмица, като най-дългата пробягана дистанция на всички е минимум 14 км.
Да, това звучи изключително много и може би вече се отказахте да четете нататък, но всеки от тях е започнал от нула. А и кой е казал, че трябва да тичате по 65 км. на седмица?! Това, което ни трябва да извлечем от проучването, е да разберем как се мотивират тези „свръх хора“.
Участниците посещават лабораторията три пъти
Първият път е за загряване и свикване с оборудването.
При второто идване се качват на пътечка, свързани към монитор, следящ сърдечния им ритъм, и с каска, предаваща картина на мозъчната им дейност. На участниците е възложена задачата да използват една от двете предложени когнитивни стратегии по време на тичане.
Първата стратегия е преоценка, при която участниците трябва да неутрализират емоционалната си настроеност спрямо тичането.
Другата е разсейване – просто да се съсредоточат върху нещо друго, докато тичат, като например каква стока има в склад за канцеларски материали.
На третия път участниците в експеримента тичат час и половина, като на всеки 15 минути учените им напомнят да следват инструкциите, а на всеки 30 минути ги питат как се чувстват.
Преоценката се оказва изключително печеливша стратегия
Въпреки че скоростта и разстоянието, което протичват участниците, си остават едни и същи независимо коя от двете стратегии са избрали за експеримента, при тези, които са използвали преоценката, се наблюдава много по-ниска емоционална възбуда. Тази група от участници се е чувствала по-леко по време на тичането и сякаш не е полагала изключителни усилия.
При групата, използвала стратегията за разсейването, не се наблюдава промяна в мозъчната и сърдечната дейност, което означава, че разсейването просто не действа.
Променете фокуса си
В проучвания на други теми също е установено, че разсейването не помага.
Да вземем за пример разделите. Учените са установили, че е много по-лесно човек да преодолее раздяла, ако се съсредоточи върху негативните черти на бившия си партньор, отколкото, ако се опитва просто да се разсейва.
Друго проучване пък потвърждава, че изправянето срещу страховете води до това, да спрем да мислим за тях, докато разсейването съвсем не помага.
В обобщение – разсейването просто отлага това, което така или иначе трябва се случи, и всъщност го прави по-дълго и мъчително.
Ако искате да промените нещо в начина си на живот, първо трябва да промените мисленето си.
Вместо да се опитвате да се съсредоточите върху музиката по време на тичането, надявайки се, че скоро ще свърши (мислейки постоянно върху това), ако започнете да гледате на тичането… или на спорта като цяло, в по-позитивна и рационална светлина, те ще ви накарат да се чувствате по-щастливи след като приключите.
Хубавото чувство, което ще остане у вас след това, ще ви накара да повторите отново и отново, превръщайки се в наркотик за тялото ви – наркотик с благоприятно влияние.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram.
Добави ни в предпочитани източници в Google
