Н а около 3000 метра под Северния ледовит океан учени изследват бълбукащо поле от хидротермални извори по хребета Книпович близо до Шпицберген, най-северното селище на Земята.
Полето на хидротермалните извори е открито наскоро на морското дъно в рамките на триъгълника между Гренландия, Норвегия и Шпицберген на границата между Северноамериканската и Европейската тектонична плоча.
(Видеото е архивно: Колко минерални извора има в София)
С помощта на дистанционно управлявана подводница изследователите от Центъра за науки за морската среда (MARUM) към Бременския университет събраха проби и данни от полето на хидротермалните отвори, което нарекоха Jøtul на великан от скандинавската митология.
Хидротермалните извори се намират на местата, където се преместват тектонични плочи и геотермалната активност е най-интензивна. Те се образуват, когато водата прониква през океанското дъно и се нагрява от магмата от недрата на планетата. След това прегрятата вода се издига обратно на морското дъно през пукнатини и разломи, като се обогатява с минерали и материали, разтворени от скалите на океанската кора.
Независимо от това, че на тази локация се пресичат тектоничните плочи, преди това ново откритие, не е имало каквито и да е данни за хидротермални извори на хребета Книпович.
Хребетът Книпович е особено специален, тъй като не се е образувал от сблъсък на две плочи, а от отдалечаване на две плочи със скорост под 2 см годишно, известно като разстилащ се хребет.
Много малко се знае за хидротермалната активност на бавно разпростиращите се хребети, така че екипът иска да научи за химическия състав на изтичащите се течности, както и за геоложките характеристики, образувани от топлината и минералите.
Някои от течностите, които излизат от полето Jøtul , са невероятно горещи, с температура до 316 °C (601 °F). Когато прегрятата течност влезе в контакт с хладните води, минералите се втвърдяват, образувайки големи структури, подобни на комини, наречени черни пушачи.
Друга интересна особеност на Jøtul е, че хидротермалните течности в него са богати на метан - мощен парников газ, както и на въглероден диоксид - основния парников газ. Това означава, че регионът може да има известно отражение върху изменението на климата и въглеродния цикъл в океана.
Странни и прекрасни форми на живот често могат да обитават полета на хидротермални извори. В черните дълбочини на океана, където фотосинтезата е невъзможна, хидротермалните течности са основа за хемосинтетични организми, които получават хранителни вещества чрез химическа енергия, а не чрез слънчева светлина.
Все още няма задълбочена представа за биоразнообразието на полето, въпреки че то несъмнено ще бъде обект на интерес от страна на изследователите от MARUM, които планират да се върнат в района в края на лятото на 2024 г.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
