Я понски учени може би са разгадали една от най-трудните загадки на COVID-19, а по-точно на „дългия“ COVID и прочутата „мозъчна мъгла“, която сякаш ни кара да мислим по-бавно.
Екип от университета в Йокохама за първи път идентифицира биологичните следи от това когнитивно разстройство, което затруднява милиони хора по света от началото на пандемията. Това откритие, публикувано на 1 октомври 2025 г. в списанието Brain Communications, може да проправи пътя за реални лечения.
От почти пет години „дългият“ COVID-19 остава медицинска загадка. Въпреки намаляването на тежките инфекции, много пациенти продължават да страдат от продължителни симптоми – умора, болки, нарушения на концентрацията.
Сред тях „мозъчната мъгла“ засяга повече от 80% от пациентите, според няколко международни проучвания. Трудности при концентрацията, забавено мислене, загуба на памет: тези симптоми, които са трудни за количествено измерване, но са наистина инвалидизиращи, са променили ежедневието на много бивши пациенти, които се мъчат да се върнат на работа или да възстановят нормалните си дейности.
Изследователите вече знаеха, че мозъкът може да претърпи някои промени след инфекция с SARS-CoV-2, но досега не беше идентифицирана ясна молекулярна причина.
Класическите методи за образна диагностика понякога показваха анатомични промени, без да обясняват как тези аномалии се отразяват в когнитивни нарушения. С други думи, макар и да се виждаха ефектите, механизмите им не бяха разбрани.
Екипът на професор Такуя Такахаши от Общинския университет в Йокохама се опита да запълни тази празнина. Изследователите формулираха хипотеза, вдъхновена от проучвания върху психиатрични и неврологични заболявания като депресия или шизофрения: ами ако дългият COVID-19 нарушава ключови мозъчни рецептори за паметта и ученето? Тези рецептори, наречени AMPA (α-амино-3-хидрокси-5-метилизоксазол-4-пропионат, ако искате да знаете всичко), регулират комуникацията между невроните.
За да проверят това, учените наблюдаваха отблизо плътността на тези рецептори в мозъка на хора, страдащи от дълъг COVID-19. Тридесет пациенти бяха сравнени с контролна група от осемдесет здрави индивида.
Мозъците на пациентите показваха общо увеличение на плътността на AMPA рецепторите. Колкото по-висока беше плътността им, толкова по-тежки изглеждаха когнитивните нарушения. Проучването също така разкри връзка между това явление и маркери за възпаление, което предполага, че имунният отговор към инфекцията може да наруши химичния баланс в мозъка.
Тези данни са първото обективно доказателство, че „мозъчната мъгла” при дългия COVID-19 има измерима биологична основа.
„Нашите резултати потвърждават, че това разстройство не е психосоматично и че наистина съществува специфична молекулярна характеристика“, твърди професор Такуя Такахаши. Според него откритието предлага терапевтична цел: ако прекомерната активност на AMPA рецепторите допринася за симптомите, лекарства, способни да я регулират, биха могли да подобрят когнитивните функции.
