П од ледената шир на ледената покривка на Гренландия се крие смразяващо напомняне за амбициите и тайните на Студената война: "Лагер Сенчъри". Създадена през 1959 г., тази секретна военна инсталация служи като таен център за проекта "Леден червей" - свръхсекретна програма на армията на САЩ.
Публичното му обозначаване като научноизследователско съоръжение е отчасти маскарад, тъй като "Лагер Сенчъри" има далеч по-зловеща цел: да се настани и поддържа разполагането на площадки за изстрелване на ядрени ракети под арктическия лед. В момент, когато напрежението между свръхсилите достига своя връх, това дръзко начинание е пример за това докъде са стигнали държавите, за да си осигурят стратегическо предимство в мразовитите дълбини на Студената война.
Project Iceworm - should do a rabbit hole on it ? pic.twitter.com/g5WWYcwzdO
— acollator (@acollator) February 13, 2024
Ядрени тайни и скрити тунели
Проектът "Леден червей" е самото определение за строго секретен. Макар че е замислен в края на 50-те години на миналия век и е стартирал около 1960 г., съществуването му е официално потвърдено едва през 1996 г. с публикуването на разсекретени правителствени документи. Именно от тях обществеността най-накрая научава истината за проекта и неговото прикритие - лагер "Век".
Основната цел на проекта "Леден червей", задействан от американската армия, е била да се разположи мрежа от мобилни площадки за изстрелване на ядрени ракети под ледената покривка на Гренландия. Идеята на проекта е била да се увеличат възможностите на Америка за ядрено възпиране срещу Съветския съюз.
Проектът е замислен в разгара на Студената война и има за цел да създаде тайна инфраструктура, способна да изстрелва междуконтинентални балистични ракети (МБР) от арктическия регион. По същество това е била тайна ядрена база, скрита под леда.
Планът е бил под Гренландия да бъде скрита система от тунели с дължина около 4 000 км. В тези тунели трябвало да разположат до 600 ядрени ракети в обсега на Съюза на съветските социалистически републики (СССР). Те трябвало да бъдат периодично премествани, в случай че Съветският съюз някога научи за съществуването им. Проектът е бил строго секретен, но правителството на Дания е знаело за случващото се.
Разбира се, разгръщането на такава мрежа би било не само огромно инженерно постижение, но и изключително скъпо. САЩ обаче смятат, че си заслужава. На първо място, те се надявали, че ако проектът бъде успешен, той ще помогне на армията да изненада и надхитри потенциалните си противници, като усложни усилията им да открият и насочат американските ракетни инсталации.
Второ, по време на Студената война както САЩ, така и СССР полагат значителни усилия за проектиране на мощ в Арктическия регион по стратегически, военни и икономически причини. Надявали се, че ако Съветският съюз някога вземе превес в тази конкретна надпревара, проектът "Леден червей" може да осигури буфер срещу потенциални съветски атаки.
И накрая, това са 50-те и 60-те години на миналия век, когато и САЩ, и СССР са заети с разширяването на обхвата на ядрените си оръжия. Проектът "Леден червей" би дал на САЩ предимство в полярния регион и би увеличил цялостната им стратегическа позиция. Колкото по-разпространен е обхватът на ядрените им оръжия, толкова по-силно е възпирането.
Inside 'Project Iceworm's' network of sub-zero tunnels & nuclear warheads in 'ONLY place on Earth you could survive WW3'https://t.co/A4zxEgxkqM
— Breaking News (@jooilong) February 7, 2024
"Лагер Сенчъри": перфектният фронт
Строежът на лагера “Сенчъри" започва през 1959 г. и той работи до 1967 г. Когато американците си комуникират с правителството на Дания, те не са съвсем честни по отношение на всичко.
Те представили лагера "Сенчъри" на официалните лица като опит да се изпробват строителни техники в арктически условия и да се докаже възможността за изграждане на (сравнително) евтини военни аванпостове на ледената покривка. Твърдяло се също, че в лагера ще се провеждат "научни експерименти" и ще се тества ефективността на преносим ядрен реактор (PM-2A).
За да бъдем честни, САЩ не са излъгали. Общо 21 траншеи с обща дължина 3000 метра са издълбани в леда. Не са били инсталирани ядрени ракети. Вместо това тунелите били запълнени със сглобяеми сгради, които изпълнявали ролята на всичко - от болница и магазини до дори театър и църква. Това било мини град под леда, в който едновременно живеели до 200 изследователи и военнослужещи.
Мястото наистина е било използвано и за тестване на първия в света преносим ядрен реактор, който е осигурявал захранването на обекта от 1960 до 1963 г. По-голямата част от изследователите, разположени там, са тествали близките топящи се ледници за микроби като чума и са пробивали някои от първите ледени ядра. Тези изследвания продължили да се използват от климатолозите през 2005 г.
Но в действителност всички тези изследвания са само страничен продукт на основната цел на правителството на САЩ. “Лагерът Сенчъри” не е бил обикновена изследователска станция. Нейната основна цел била да докаже, че е възможно да се прокопае мрежа от тунели под леда, за да се скрият ядрени бомби.
Ледените ядра, които се копаели, имали по-малко общо с изследванията на климата и повече с това да се уверят, че тунелите ще останат стабилни в дългосрочен план, тъй като ледената покривка се измества. Първоначално проектът изглеждал успешен, но нещо се случило?
Първоначално изглеждало, че “Лагерът Сенчъри” е доказал, че проектът "Леден червей" е осъществим, но скоро нещата започнали да се променят. След около три години станало ясно, че ледената покривка не е толкова стабилна, колкото се смятало в началото. В действителност снегът и ледът са вискоеластични, което означава, че се движат и деформират с течение на времето.
САЩ са подценили колко бързо се случва този процес и геолозите, разположени в "Сенчъри" са установили, че по всяка вероятност лагерът има около две години, докато тунелите му започнат да се рушат. Доказано е, че те са били прави, когато през 1962 г. таванът на реакторното помещение на лагера започнало да се огъва и се налага да бъде повдигнат с 1,5 метра, за да не се повреди реакторът.
Това поражда опасения за безопасността и през юли 1963 г. армията решила да затвори реактора завинаги и да превърне "Сенчъри" в лагер, функциониращ само през лятото. През 1965 г. реакторът е демонтиран, а лагерът е евакуиран.
Година по-късно проектът е закрит окончателно. Правителството решава, че с оглед на метеорологичните условия, проектът "Леден червей" вече не е възможен.
Speaking about man made tunnels…
— History Unraveled (@luca6290) December 12, 2023
In 1956, the U.S. Air Force began a top-secret project known as "Project Iceworm." This mission aimed to build a network of nuclear missile launch sites beneath the Greenland ice sheet. The idea was to have a hidden nuclear deterrent close to… pic.twitter.com/bUhpA5gWP6
Духът на проекта "Леден червей"
Когато лагерът е изведен от експлоатация през 1967 г., по-голямата част от него, включително отпадъците, просто е изоставена под ледената покривка на Гренландия. Смятало се е, че той ще остане там, непокътнат под тонове лед.
От 60-те години на миналия век обаче много неща са се променили, а именно: сега учените разбират много повече за изменението на климата, отколкото тогава. Проучване от 2016 г. установява, че през следващите няколко десетилетия ледената покривка на Гренландия ще започне да се топи.
Опасенията са, че това ще доведе до освобождаване на отпадъците, изоставени в "Сенчъри". Това означава, че ядрени отпадъци, 200 000 литра дизелово гориво и неприятно количество отпадни води ще бъдат изложени на въздействието на местната околна среда. Макар че оценките варират, смята се, че още през 2090 г. или чак през 2179 г. всички тези отпадъци ще бъдат разкрити, което ще навреди още повече на застрашеното местообитание.
От политическа гледна точка съществуването на лагера и неговата истинска цел довеждат до известно охлаждане на отношенията между САЩ и Дания през 90-те години. След публикуването на класифицирана информация за катастрофата на бомбардировач B-52 в американската военновъздушна база Туле (друга американска инсталация в близост до лагера "Сенчъри") Датският институт за външна политика решава да проучи други лъжи, които датският парламент и САЩ може да са изрекли през годините.
Разследването е довело до разкриване на истината за "Лагер Сенчъри".
Но в крайна сметка, поглеждайки назад, проектът "Леден червей" може да бъде разглеждан като амбициозен експеримент, чиято окончателна гибел подчертава огромните предизвикателства, породени от арктическата среда, и сложността на поддържането на тайна военна инфраструктура. Дори Съединените щати, с всичките си технологии и ресурси, не могли да се противопоставят на силите на майката природа.
Това е и смразяващо напомняне за това докъде са стигнали държавите по време на Студената война, за да се надхитрят една друга. Днес все още плащаме цената за тези усилия, а останките от лагера "Сенчъри" са доказателство, че ще продължим да плащаме още десетилетия.
Докато светът се замисля за тази глава от историята, тя служи като предупредителен разказ за трайните последици от ледената хватка на Студената война.
* Вижте и това видео от архива ни: Най-големите ядрени инциденти и катастрофи в историята на света
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
