Н икола Тесла, прочут с пионерската си работа в областта на променливия ток, е един от най-великите изобретатели, инженери и физици в историята на човечеството. Някои от идеите му се оказаха толкова напреднали за епохата си, че започнаха да работят перфектно десетилетия след неговата смърт. Но дори ум от мащаба на Тесла не е бил безгрешен – по пътя си той прави някои грандиозно грешни прогнози и научни предположения.
Тесла срещу Алберт Айнщайн
Тесла изобщо не е бил фен на Теорията на относителността и я описва като „просяк, облечен в лилаво, когото невежите хора приемат за крал“.
„Твърдя, че пространството не може да бъде изкривено поради простата причина, че то няма свойства. С по-голям успех може да се каже, че Бог има свойства. Той няма такива, а само атрибути, които сами сме му придали. За свойства можем да говорим само когато става въпрос за материя, изпълваща пространството“, заявява изобретателят. „Да се каже, че в присъствието на големи тела пространството се изкривява, е равносилно на твърдението, че нещо може да въздейства върху нищото. Аз лично отказвам да приема подобен възглед.“
Разбира се, времето доказа, че той бърка и това днес е лесно видимо. Галактиките и други масивни обекти в космоса изкривяват пространството-време по начин, който учените наблюдават с телескопи. При този феномен фоновите обекти понякога се увеличават – явление, известно като „гравитационна леща“.
Скорост, по-бърза от светлината?
Една от причините Тесла да бъде толкова уверен, че Айнщайн греши, е собственото му убеждение, че е измерил движение, по-бързо от светлината. Той твърди, че е уловил космически лъч от Антарес (най-ярката звезда в съзвездието Скорпион), който според изчисленията му се движел със скорост, 50 пъти по-висока от лимита на Вселената.
Странната любов към един гълъб
Това не е точно научна грешка в прекия смисъл на думата, но си струва да се отбележи. Последните години от живота на Тесла са белязани от доста странно поведение, включително силното му привързване към бял гълъб, който редовно го посещавал в стаята му.
„Обичах този гълъб така, както мъж обича жена“, споделя приживе ученият. „И тя ме обичаше. Докато я имах, в живота ми имаше цел.“
Отричането на електроните
Това е може би най-парадоксалната му заблуда, като се има предвид, че целият му живот е свързан с електричеството (което по същество е поток от електрони през проводник). Тесла обаче не е вярвал в съществуването на електроните. Той смятал, че атомите са най-малките градивни елементи на Вселената и твърдял, че ако електроните изобщо съществуват, те биха могли да оцелеят само в перфектен вакуум. До края на дните си той споделял викторианското виждане от XIX век, че електрическият ток се пренася чрез мистериозна субстанция, наречена „етер“.
„Атомът не може да бъде разцепен“
Логично, след като не вярвал в съществуването на субатомни частици като електрона, Тесла бил убеден, че атомът е неделим.
„Идеята за атомната енергия е илюзорна, но тя е обзела умовете толкова силно, че въпреки че проповядвам против нея от 25 години, все още има хора, които вярват, че е осъществима“, казва той по темата.
Ученият допълва: „Аз самият съм дезинтегрирал атоми в моите експерименти с високоволтова вакуумна тръба, която създадох през 1896 г. и считам за едно от най-добрите си изобретения. Работил съм с напрежения от 4 до 18 милиона волта. Напоследък проектирах апарат за 50 милиона волта, който трябва да доведе до резултати от голямо научно значение. Но що се отнася до атомната енергия – моите експериментални наблюдения показват, че процесът на разпадане не е придружен от освобождаване на такава енергия, каквато се очаква според съвременните теории.“
