А ко попитате повечето хора днес какво означава „Тесла“, първата им асоциация вероятно ще е с електрическите автомобили и най-богатия човек в света – а не с гениалния, противоречив и ексцентричен изобретател от XIX век, на чието име е кръстена автомобилната компания на Илон Мъск, пише History Extra.
Но какво би помислил самият Никола Тесла за компанията на Мъск и използването на неговото име? Според историка професор Иуан Моръс, отговорът е прост. „Щеше да бъде възхитен и щеше да твърди, че е изобретил електрическия автомобил.“
Великите постижения и съмнителните претенции на Никола Тесла
Тесла живее в епохата на Томас Едисън и Алберт Айнщайн, в свят, който току-що е електрифициран от научната революция. Сръбско-американският изобретател, инженер и шоумен е роден през 1856 г. и се превръща в една от най-емблематичните фигури на викторианското научно въображение.
Той емигрира в САЩ през 1884 г. и бързо се въвлича в т.нар. „Война на токовете“, подкрепяйки променливия ток (AC) срещу правия ток (DC) на Едисън. Сътрудничеството му с индустриалеца Джордж Уестингхаус превръща променливия ток в доминиращата форма на електрическа енергия в САЩ – ключова победа в кариерата на Тесла и в развитието на съвременната инфраструктура.
Nikola Tesla didn't just dream. He built.
— eye zen hour (@eyezenhour) October 23, 2024
- Wireless power? Check.
- Remote control? Done.
- Radio? You bet.
But history books barely mention him. Why?
Because his ideas were too dangerous for the powerful. They threatened to upend the status quo. pic.twitter.com/4bDW3TH0iu
Неговата пионерска работа полага основите на модерните електрически системи, а неговият многополюсен двигател преобразява индустрията. Но Тесла е известен и с грандиозните си претенции, често преувеличавайки ролята си в технологии, които не е изобретил напълно – от рентгеновите лъчи до радиовълните.
Затова не е трудно да си представим, че Тесла би си приписал заслугата за електрическия автомобил – технология, която вече се е разработвала в края на XIX век – да не говорим за такава, която носи неговото име.
„Той твърдеше, че е изобретил всичко, което вече е било в ход. Щеше да го смята за свое право“, казва Моръс.
Още по времето на Тесла по пътищата вече се движат електрически превозни средства. През 90-те години на XIX век електрически таксита вече оперират в градове като Ню Йорк и Лондон, макар че скоро двигателите с вътрешно горене ще доминират индустрията. Тесла обаче винаги е бил по-заинтересован от визионерски скокове, отколкото от търговска приложимост.
In 1884, Nikola Tesla arrived in New York with 4 cents in his pocket and a letter of introduction to Thomas Edison. Edison hired him and promised $50,000 if Tesla could redesign Edison's inefficient motors.
— Imtiaz Mahmood (@ImtiazMadmood) February 11, 2025
After months of work, Tesla succeeded. Edison laughed when he asked for… pic.twitter.com/bLPcInOkyH
Илон Мъск и Никола Тесла не са толкова различни
Макар че не е основател на компанията и не е избрал името ѝ, Мъск се превръща в публичното лице на марката "Тесла". Връзките между Мъск и неговия съименник надхвърлят повърхностното. Мъск създава образ на бунтар предприемач: изстрелва ракети, разтърсва индустрии – и правителства – и изповядва амбиции да колонизира Марс.
„Мъск, мисля, че съвсем ясно и по много начини, се възприема като фигура, подобна на Тесла. Някой, който има способността да иновира, да чупи шаблони, да променя света еднолично“, обяснява Моръс.
Това е силен разказ. И двамата често са митологизирани като самотни гении, способни да променят бъдещето само със силата на визията си. За Тесла тази репутация не е изградена само чрез изобретенията му, а и чрез драматични публични лекции и медийни изяви, които го превръщат в знаменит учен още приживе.
Публичните демонстрации на Тесла – включително запалване на лампи безжично или пропускане на електричество през тялото си – му печелят прозвището „Магьосникът на електричеството“. Вестниците се надпреварват да пишат за него, а Тесла активно изгражда собствения си мит, представяйки се като проводник към бъдещето.
Но този образ, казва Моръс, прикрива по-сложната реалност.
„Дълбоко иронично е, че Тесла създава този мит за самотния, иконичен, разрушителен гений-изобретател, точно когато истинските триумфи на късновикторианското инженерство са плод на огромна колективна работа. Да, викторианците преоткриват света чрез инженерство и технологии. Но това става чрез мащабен колективен труд“, казва Моръс.
Съхраняването на една фантазия
Моръс твърди, че този устойчив идеал за променящия света индивид – било то Тесла или Мъск – е подвеждащ.
„Има нещо много съблазнително в тази представа за разрушението, защото кара прогреса да изглежда сякаш ще се случи утре. Но не така стават нещата… истинските промени в света отнемат десетилетия, може би векове, за да се осъществят“, казва Моръс.
Самият Тесла умира обеднял и до голяма степен забравен през 1943 г., след живот, в който трудно е монетизирал идеите си. В последните си години става все по-ексцентричен, прави фантастични твърдения за смъртоносни лъчи и безжична енергия, докато живее в хотелска стая в Ню Йорк.
И така, щеше ли да се гордее, че името му стои върху флотилия електрически автомобили? Без съмнение, според Моръс. И съвсем възможно е да би твърдял, че ги е изобретил.
