Ганди преди Махатма: Адвокат, бунтар и иноватор

В сяко споменаване на името на Ганди неудържимо извиква в съзнанието ни емблематичния образ на облечения в кръста борец за независима Индия. Революционерът с очила, който е изградил образа на скромен селянин, докато е разклащал основите на Британската империя. Но много преди да се превърне в митичния Махатма, той е бил просто Мохандас Ганди: елегантен, безупречно облечен млад адвокат, който за първи път открива своя вътрешен бунтар в Южна Африка.

Ганди е учил право не в родната си Индия, а в Лондон. Той се премества там през 1888 г. и е любопитно да си помислим, че докато Джак Изкормвача е дебнел сенките на Уайтчапъл, младият Ганди се установява на друго място в града, за да чете право, да взема уроци по танци и да стане борец за вегетарианство (един от приятелите му в тази кауза е Арнолд Хилс, който впоследствие основава Уест Хем Юнайтед).

Лондон се оказва вълнуващ и гостоприемен град за Ганди. Няколко години по-късно, когато през 1893 г. пристига да работи като адвокат в Южна Африка, той преживява грубото си пробуждане за това какво означава да си кафяв човек в Британската империя.

По време на пътуване с влак до Претория възмутеният кондуктор му нарежда да напусне вагона първа класа, въпреки че има валиден билет. Когато отказва да се оттегли, Ганди е принуден да слезе от влака на гара Питермарицбург.

Беше зима - пише той по-късно, - студът беше изключително лют. Палтото ми беше в багажа ми, но не посмях да го поискам, за да не ме обидят отново, затова седях и треперех".

Това е ключов момент в живота на Ганди. Винаги смятал себе си за равен на всеки друг поданик на империята, той внезапно осъзнава "дълбоката болест на цветните предразсъдъци". Поглеждайки назад към тази студена нощ много години по-късно, той я отбелязва като момента, в който се заклева да "изкорени болестта и да понесе трудности в процеса".

През 1894 г. той е разгневен от новината, че колонията Натал (британска колония, която ще стане част от Южна Африка) предлага нов закон, който ще попречи на индийците да гласуват.

Ганди, чийто естествено кротък характер някога го е карал да се съмнява дали изобщо би могъл да направи кариера в областта на правото, започва да води активна кампания срещу предложеното законодателство и помага за събирането на повече от 10 000 подписа под петиция.

Въпреки че законопроектът е приет, кампанията на Ганди хвърля светлина върху оплакванията на индийското население в Южна Африка и той помага за създаването на Индийския конгрес в Натал през същата година.

Интересно е, че въпреки разрастващата се активност, Ганди все още изпитва дълбока лоялност към Империята - факт, който го кара да създаде служба за носене на носилки, наречена "Наталски индийски корпус за бърза помощ", за да помага на британските войски по време на Втората бурска война. Самият Ганди е награден с медали от британците за смелата си работа на фронта.

Въпреки това в началото на 1900 г. Ганди основава вестник "Индийско мнение", в който се публикуват статии, защитаващи по-големи граждански свободи и права за индийците в Южна Африка. Вестникът се издава във ферма, в която служителите сами отглеждат храната си и живеят заедно в своеобразна комуна.

Живеейки на свободна земя, спазвайки строга дисциплина и агитирайки срещу управляващите класи, Ганди е на път да се превърне в личност, позната на световната история. Индийското мнение ще формулира и популяризира неговата прочута философия - "сатяграха". В буквален превод "сила на истината", тя подчертава значението на ненасилствената съпротива - концепция, която ще бъде от решаващо значение за по-късните му кампании за независимост на Индия.

Сатяграхата е насърчена от Ганди като начин да се противопостави на Закона за азиатската регистрация, който изисква индийците в Южна Африка да си вземат отпечатък от палеца и постоянно да носят със себе си документи за регистрация. Ганди насърчава масовото неподчинение на този закон и самият той е хвърлян в затвора многократно заради отказа си да се подчини.

Той се включва в още кампании за граждански права в Южна Африка, преди в крайна сметка да се премести в Индия в началото на 1915 г., където активността му ще се разрасне с дълбоки последици.

Макар че работата му в Южна Африка несъмнено го превръща от обикновен адвокат във велик герой в областта на гражданските права, този период също е обект на критично разглеждане.

Отношението му към чернокожите в Южна Африка е определяно като пренебрежително, дистанцирано и откровено расистко. Някои историци твърдят, че Ганди е гледал на чернокожите африканци със същото презрение, с което са го гледали и много бели колониалисти, като се позовават на използването на обидната дума "кафир" и други смущаващи забележки.