К огато хората са недоволни или се притесняват за своето бъдеще, те често решават да организират протести. Някои демонстрации са мирни, докато други прерастват в кървави размирици. Макар и мнозина да смятат, че с такива прояви трудно могат да бъдат постигнати реални резултати, милиони хора по цял свят продължават да изразяват своето мнение по подобен начин с надеждата гласът им да бъде чут. В следващите редове може да научите любопитни подробности за едни от най-големите протести в съвременната история.
„Соленият марш“ на Махатма Ганди
"Live as if you were to die tomorrow. Learn as if you were to live forever.” -Mahatma Gandhi pic.twitter.com/r0SzK5LH8p
— HuffPost (@HuffPost) January 30, 2014
Махатма Ганди несъмнено е една от най-значимите личности на 20 век. Духовният водач на индийското движение за независимост получава световна известност със своята концепция за ненасилствени протести, с които да бъдат постигнато конкретни политически цели. Една от неговите най-известни прояви е т.нар. „Солен марш“. През 1930 г. той организира поход в знак на несъгласие с въведения от британските власти данък върху солта. Между 12 март и 5 април Ганди изминава близо 400 км. от Ахмедабад до Данди. Целта му е да направи своя собствена сол, изпарявайки морска вода, с което на практика да наруши британския монопол. По пътя към него се присъединяват хиляди индийци. В резултат, той и още около 80 000 души са арестувани. Година по-късно, Ганди е освободен. Макар и „Соленият марш“ да не постига своите цели, той показва нагледно решимостта на индийския народ да извоюва своята независимост.
Протестите във Франция от май 1968 г.
How the student riots of May 1968 brought France to the brink of revolution https://t.co/BMVTVJbDXz
— The Independent (@Independent) May 5, 2018
Тези масови демонстрации започват като серия от стачки и окупации в различни университети и учебни заведения в Париж. Участниците в тях искат да изразят своето недоволство от консервативното общество, авторитарните режими, империализма, но най-вече от войната във Виетнам. На 6 май около 20 000 протестиращи, много от които студенти, влизат в сблъсъци с полицията. Силите на реда използват сълзотворен газ, за да разпръснат събралите се хора. Нови размирици избухват на 10 май, а три дни по-късно по улиците излизат над един милион души. Постепенно, цяла Франция е обхваната от стачки и блокади. В тях участват около 10 милиона работници. Растящото напрежение кара правителството да започне да се притеснява, че това е началото на революция. Президентът Шарл дьо Гол свиква избори през юни, което успокоява обстановката. Вотът е спечелен от партията на дьо Гол, която получава 353 от общо 486-те места в Камарата на депутатите. По този начин става ясно, че хората не искат смяна на властта, а на държавния глава. След проведен през 1969 г. референдум, Шарл дьо Гол подава своята оставка.
Протест срещу ядрените оръжия
Today marks the 37th anniversary of the 1982 march for a nuclear freeze: one million people gathered in NYC to rally against nuclear weapons while the UN held a Special Session on Disarmament. For more on the impact of the Freeze Movement, see: https://t.co/4Y0DABIbIw pic.twitter.com/q9sojmJlZu
— Daryl G Kimball (@DarylGKimball) June 12, 2019
Датата е 12 юни 1982 г., мястото – Сентръл парк в Ню Йорк. Стотици хиляди хора се събират на протест срещу ядрените оръжия. Това е най-мащабната мирна демонстрация в историята на САЩ. Около 2000 автобуса са използвани, за да могат всички желаещи от цялата страна да се включат в проявата. Протестиращите искат да изкажат своето недоволство от политиката, водена от президента Роналд Рейгън, дошъл на власт през 1980 г. Според тях, неговият стремеж да увеличи американска ядрена мощ може да доведе до катастрофален сблъсък със СССР. Първоначално, Рейгън е твърд противник на движението за ядрено разоръжаване, но по време на втория си мандат той напълно променя своята позиция и започва да го подкрепя. Това прави състоялия се в Ню Йорк протест не само най-големия, но и един от най-успешните в американската история.
Жълтата революция във Филипините
Filipinos are outraged at attempts to rehabilitate the dictator Ferdinand Marcos https://t.co/TB3IwHcu2n
— TIME (@TIME) December 1, 2016
През 1986 г. около два милиона жители на Филипините се включват в протести срещу режима на президента Фердинанд Маркос. Недоволството срещу него всъщност започва да ескалира няколко години по-рано. Опозиционерът Ниной Акино основава своя партия през 1978 г., въпреки че по това време е в затвора заради критиките си срещу държавния глава. По-късно той е освободен, но изгонен от страната. Опитвайки се да се завърне, Акино е убит на летището в Манила през 1983 г. Покушението води до избухване на масови протести срещу Маркос, който е принуден да свика избори. Опозицията, ръководена от вдовицата на Ниной Акино – Коразон, печели вота, но Маркос не признава резултатите и на свой ред се обявява за победител. Това води до нови демонстрации, като много представители на армията дезертират и преминават на страната на протестиращите. Военните, останали верни на Маркос, предлагат да бъдат извършени въздушни удари срещу опозицията, но той отказва и в крайна сметка подава своята оставка.
Протестите на площад „Тянанмън“
How the Tiananmen Square protests shaped modern China https://t.co/0zmJLukq5l
— Bloomberg (@business) June 7, 2020
80-те години на миналия век са период на икономически растеж и известна политическа либерализация в Китай. Един от най-видните привърженици на извършването на демократични реформи е генералният секретар на комунистическата партия Ху Яобан. Той, обаче, е принуден да подаде оставка през 1987 г., а две години по-късно умира. В деня на неговото погребение – 22 април, десетки хиляди хора се събират на площад „Тянанмън“, за да вземат участие в протест с искането за повече права и свободи. Въпреки призивите и предупрежденията на властите, демонстрантите отказват да се разотидат. Демонстрациите продължават няколко седмици. Краят им е сложен на 4 юни, когато армията се намесва и напада протестиращите. Много хора са убити, но точният им брой все още остава неизвестен. Редица опозиционери са арестувани или екзекутирани. И до днес властите в Китай правят всичко възможно, за да прикрият всяка информация, свързана с протестите на „Тянанмън“.
