В секи, който е попадал в автомобилна катастрофа, ще го потвърди - времето сякаш се забавя, когато хората са изправени пред фатална опасност. В ново изследване учените предполагат, че това може да е тактика, използвана от мозъка, за да увеличи шансовете ни за оцеляване, съобщава Мейлонлайн.
Възможно е възприеманото забавяне на времето да е резултат от свръхфокусиране на мозъка, което дава на хората по-добър шанс да реагират на ситуацията, сочи проучването. Професор Рут Огдън, психолог от университета „Джон Мурс“ в Ливърпул, Англия, наскоро изготви доклад, в който разкрива защо времето може да се забави по време на автомобилна катастрофа, инфаркт или други събития, които ни делят на милиметри от смъртта. Огдън обяснява, че „мозъкът ни обработва времето в тясна връзка с начина, по който обработва емоциите“. Това е така, защото областите на мозъка, които регулират емоциите, са свързани и с обработката на времето. По време на засилена емоция активирането, предизвикано от мозъка, се опитва да поддържа стабилност, което променя способността му да обработва времето, уточнява Огдън.
Забавянето на времето може да е част от реакцията „борба или бягство“, която се задейства, когато се чувствате застрашени, подготвяйки Ви да реагирате или да се оттеглите от ситуацията. Когато се намирате в опасна ситуация, внезапните реакции биха могли да влошат нещата, затова мозъкът Ви забавя времето, за да имате възможност да си поемете дъх и да формулирате стратегия, обяснява проф. Огдън.
Проучване от 2012 г., проведено от учени от университета в Турку, Финландия, също установява, че забавянето на времето може да се разбере чрез вътрешния ни часовник. Идеята е, че когато скоростта на този часовник се забърза, през измервания интервал се появяват повече тик-такания. И тъй като повече тик-такания означават по-голяма продължителност, изследваните лица надценяват въпросната продължителност – струва им се, че времето се забавя.
И това не се случва само когато някой е изправен пред опасност. През 2017 г. Майкъл Флеърти, професор по социология в колежа „Екерд“, установи, че времето може да се забави, когато някой тръгва на ново пътешествие.
„Възприемането на времето може да се забави, когато правим нещо ново, като например усвояване на предизвикателно умение или отиване на почивка на екзотично място“, пише Флеърти. „Парадоксално е, че времето се възприема като бавно течащо както в ситуации, когато почти нищо не се случва, така и в ситуации, наситени със събития“, обяснява той.
С други думи, сложността на ситуацията е или много по-висока, или много по-ниска от нормалното, за да потече времето бавно.
