Преживявания, близки до смъртта: Разбрах, че умирам и тогава преминах в друго измерение

Х ирурзите тъкмо се канят да разрежат гръдния кош на 80-годишния Обри Остийн след прекаран инфаркт през декември 2020 г., когато той изведнъж идва в съзнание.

„Казах: „Изчакайте малко, преди да продължите. Дайте ми още една доза анестезия." Е, отне ми поне минута, за да разбера, че не съм в същото измерение, в което бяха и те и че лекарите не ме чуват.“

A new study recorded brain waves while dying people were resuscitated to see what happens during the near-death experiences later described https://t.co/pMJPfYrDJX

— CNN (@CNN) September 14, 2023

След това Остийн наблюдавал как тялото му „излиза сякаш през гръдния кош“ и се понесъл над операционната маса, докато хирургическият екип се канел да среже гръдния кош, от страната на сърцето и започнали да поправят щетите. Скоро той чул някой да казва „бъбреци“.

„И двата бъбрека отказаха едновременно - разбрах, че умирам. И тогава преминах в друго измерение“, каза Остийн.

„Когато се качих горе усетих мощно присъствие, това на Бог. Имаше светлина, която блестеше зад него. Тя беше по-ярка от всичко, което съм изпитвал тук на Земята, но не беше заслепяваща.“

„Срещнах най-милия ангел, който дойде и ми каза: „Отпусни се“. Всичко ще бъде наред“, като допълни, че ще трябва да се върна“, каза Остийн, сега на 82 години.

„Сега знам, че бях оставен да се върна обратно, за да разкажа на другите за моя опит.“

Преживявания близки до смъртта
Това, което се случило с Остийн през онзи зимен ден, е нещо, което експертите наричат „преживяване близо до смъртта“. Този феномен може да се случи, когато лекарите успеят да върнат човек към живота след спиране на сърцето и дишането.

„Милиони хора са съобщавали за преживявания, близки до смъртта, откакто кардиопулмоналната реанимация, по-известна като CPR, е била изобретена през 1960 г.“, каза д-р Сам Парниа, лекар в интензивното отделение Langone Health на NYU, който е изследвал феномена от десетилетия.

Парния е автор на ново проучване, предназначено да изследва това, което той нарича „скрито съзнание“ на смъртта чрез измерване на електрическата активност на мозъка, когато сърцето и дишането спрат.

„Много хора съобщават за подобни преживявания. Тяхното съзнание става изострено и по-живо, а мисленето им по-остро и ясно, докато лекарите се опитват да ги съживят и да мислят, че са мъртви“, каза Парния, доцент в Медицинския факултет Гросман на Нюйоркския университет в Ню Йорк.

„Те имат усещането, че са се отделили от тялото си и могат да виждат и чуват лекарите и медицинските сестри, и са били в състояние, в което могат да разбират какво правят лекарите с тях, което е необяснимо за тях“, добави той.

Освен това хората често преразглеждат целия си живот, спомнят си мисли, чувства и събития, които обикновено не биха могли, и започват да се самооценяват въз основа на принципите на морала и етиката. Това е „като мащабна равносметка за тяхното поведение през целия им живот, при която те вече не могат да се самозаблуждават“, каза Парния.

Хората също така съобщават, че са видели богоподобни същество, което според Парния може да се тълкува по различни начини: „Ако сте християнин, казвате „Видях Исус“, а ако сте атеист, казвате „Видях невероятно същество на любов и състрадание.“ Всичко това са неща, които хората споделят вече повече от 60 години.“

Записване на мозъчни вълни по време на CPR
В проучването, публикувано в списание Resuscitation, екипи обучен персонал в 25 болници в Съединените щати, Обединеното кралство и България, заедно с лекари, влизали в стаи, където пациентите са „технически мъртви“, каза Парния.

Докато лекарите извършвали CPR, изследователските екипи прикрепвали устройства към главата на умиращия, които измервали кислорода и електрическата активност. Обикновено опитите за реанимация продължавали между 23 и 26 минути. Някои лекари обаче продължавали да извършват CPR до един час, както се казва в проучването.

„Реанимацията е много напрегната процедура. Има много висока интензивност", каза той. „Никой досега не е правил това, но нашите независими изследователски екипи успяха да извършат процедурите, без да се намесват в медицинските грижи за пациентите.“

„Мозъчната активност се измервала на интервали от две или три минути, когато лекарите трябвало да прекъсват компресиите на гърдите или електрическите заряди, за да видят дали сърцето на пациента ще се рестартира“, каза Парния.

„Никакво движение. Тогава ще направехме измервания, за да видим какво се случва. Открихме, че показателите на мозъците на хората, които умират, са изравнени, което е очаквано“, каза Парния.

„Но интересното е, че дори до един час след реанимацията наблюдавахме скокове - поява на мозъчна електрическа активност, същата като при говорене или дълбока концентрация“, добави той.

Тези скокове включват гама, делта, тета, алфа и бета вълни, според проучването.

За съжаление, само 53 души от 567 участвали в проучването, или 10%, са били върнати към живота. От тях 28 души били интервюирани за това какво си спомнят от преживяването. Само 11 пациенти съобщили, че са били съзнателни по време на CPR и шестима споделили за преживявания, близко до смъртта.

Въпреки това, тези преживявания били категоризирани заедно със свидетелствата на 126 оцелели след сърдечен арест, които не са участвали в проучването, и „ние успяхме да покажем много ясно, че описаното преживяване на смъртта - чувство на раздяла, преглед на живота ви, на място, което се чувства като у дома, и след това признание, че трябва да се върнете - били много последователни разкази сред хора от цял свят“, каза Парния.

В допълнение, екипът взел записаните мозъчни сигнали от изследването за сравнение с мозъчните сигнали, направени по време на други проучвания за халюцинации, заблуди и илюзии и установили, че са много различни.

„Успяхме да заключим, че преживяването на смъртта е реално. Това, явно, е нещо, което се случва по време на смъртта и има мозъчен маркер, който идентифицирахме. Тези електрически сигнали не са резултат от някакъв трик на умиращия мозък, както са твърдели през годините много критици.“