К онтинентите може да са на път към нов обрат, след като Атлантическият океан премине от фаза на растеж към фаза на свиване. Някои геолози прогнозират, че това ще бъде причинено от счупването на тектоничните плочи, причинявайки вулканични изригвания, които ще се отразят на крайбрежието на Африка и Иберия.
В продължение на милиарди години континентите на Земята многократно са се събирали и разделяли. Няма съмнение, че това ще се случи отново. Това, което не е сигурно, е времето и дали повечето континенти ще се съберат на Северния полюс или на екватора.
Д-р Жоао Дуарте от университета в Лисабон ръководи екип, който смята, че може да предвиди това сближаване.
Произходът на Атлантическия океан датира от около 180 милиона години, когато разломът е разцепил Пангея и Америка отплавала на запад, а Азия отишла на изток. В този процес около границите на Тихия океан са се образували зони на субдукция. Това не се случва лесно и тези зони са довели до Тихоокеанския огнен пръстен, дом на повечето от активните вулкани в света и най-големите земетресения.
Загадка: Трилиони тонове вода изчезват под земята
Ако процесът се обърне и Атлантическият океан започне да се затваря, ще трябва да се образуват нови зони на субдукция по противоположните брегове. Това не е лесен процес. Зоните на субдукция изискват тектоничните плочи да се огъват и понякога да се счупват. Процесът може да се подсилва от само себе си, но стартирането му е трудно.
„Старата океанска литосфера е дебела и здрава, което я прави устойчива на счупване и огъване“, пишат съавторите в статията.
„Единствената сила, която може да започне зона на субдукция, е друга зона на субдукция (ако изключите метеоритните въздействия и струите на супермантията)“, казва Дуарте.
Той и колегите му твърдят, че семето за бъдещи зони на субдукция се намира в западното Средиземноморие, където древна зона е приближила Африка и Европа една към друга. Ако моделирането на Дуарте е правилно, до голяма степен неактивната зона на субдукция под Гибралтарския проток ще нахлуе в Атлантика. Така ще започне процеса на издърпване на плочата на Атлантическия океан под Африка и Европа, което ще доведе до затваряне на океана.
The Atlantic Ocean Could Be Developing Its Own "Ring Of Fire"https://t.co/MX10dEzOZJ
— IFLScience (@IFLScience) February 20, 2024
“Субдукционната инвазия по своята същност е триизмерен процес, който изисква усъвършенствани инструменти за моделиране и суперкомпютри, които не бяха налични преди няколко години. Сега можем да симулираме формирането на Гибралтарската дъга с много детайли“, казва Дуарте.
Зоната на субдукция на Гибралтар някога е била много активна, докато Африка се изтласквала на север, но това е избледняло през последните няколко милиона години, карайки моделите на тектоничното бъдеще да я игнорират. Ученият обаче заключава, че не можете да поддържате добра зона на субдукция завинаги, прогнозирайки, че след около 20 милиона години новоразширената зона ще се съживи.
Едната страна на океана не може да образува пръстен. Атлантическият океан също нямаше да се затвори, ако това беше единствената бъдеща зона на субдукция. Но нещата в Западния Атлантик могат да се променят още по-рано.
„Има две други зони на субдукция от другата страна на Атлантика. Малките Антили в Карибите и Скотия Арк, близо до Антарктика. Въпреки това, тези зони на субдукция нахлуха в Атлантическия океан преди няколко милиона години. Изучаването на Гибралтар е безценна възможност, защото позволява да наблюдаваме процеса в ранните етапи, когато той просто се случва”, посочва Дуарте.
“Субдукциите са се образували в западния Атлантик преди около 50 милиона години и са се движили бавно. За да спечелят над отварянето на Атлантическия океан, те ще трябва да се разпространят и в крайна сметка да принудят Средния Атлантик хребет за подкопаване. Това може да отнеме повече от 20 милиона години“, смята Дуарте.
"Може да се предположи, че ако Атлантическият океан се затваря, това означава, че Тихият океан ще се отвори още по-широко. Въпреки това, всичко предполага, че Тихият океан ще се затвори“, обяснява експертът.
“Това беше нещо, което ме тревожеше известно време. Решението е, че трябва да се отвори друг океан и това може да е Индийския или дори океан, който може да раздели Африка и Евразия”, смята той.
Дуарте смята, че отварянето на източноафриканския разрив, който в крайна сметка ще създаде нов малък континент, може да бъде началото на това, заедно с разломите в Азия.
* Видеото е архивно: ИСТОРИЧЕСКИ МОМЕНТ: Български изследователски кораб премина от Атлантическия в Тихия океан
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
