Джудит Солберг е била на 8 години, когато е спасявала хора от нацистки концентрационен лагер

В края на Втората световна война Джудит Солберг е само на осем години, когато тя и семейството ѝ са били в концентрационния лагер Берген-Белзен - и баща ѝ поискал тя да направи нещо странно според стандартите в лагера. Това съобщава за БТА израелската агенция ТПС.

"Баща ми разбра, че нацистите ще убият много евреи днес", спомня си Солберг пред ТПС. "Той ме помоли да направя едно необичайно нещо и да вляза като момиче в мъжките бараки, за да видя кой няма сили да слезе от койката. Баща ми каза, че който продължи да лежи, няма да остане жив. Помоли ме да отида да поговоря с тях, да им попея, да им кажа нещо и най-вече да ги окуража и да не се отказвам, докато не станат", каза тя.

Солберг не е сигурна колко живота е спасила. "Десетки", каза тя пред ТПС.

"Но те се изправиха", спомня си тя.

Тази вечер Солберг ще бъде една от шестте оцелели от Холокоста, които ще бъдат почетени със запалване на факел по време на главната церемония в Израел по случай Международния ден в памет на жертвите от Холокоста.

Международният ден в памет на жертвите от Холокоста, известен още като Йом Ашоа, е денят, в който Израел почита паметта на шестте милиона евреи, убити по време на нацисткия Холокост. Националните церемонии започват при залез слънце тази вечер. Знамената се спускат наполовина. Утре сутринта в 10:00 ч. ще прозвучи сирена за тревога за въздушно нападение и всички израелци ще запазят две минути мълчание.

Сега на 88 години, родената в Амстердам Солберг има семейство и четири деца, 24 внуци и 33 правнуци. Един от синовете ѝ, съдия Ноам Солберг, е съдия във Върховния съд на Израел.

През 1943 г., докато като малко момиче живее в Амстердам, нидерландското разузнаване планира да изведе нелегално еврейски деца на безопасно място. Джудит ван Дайк и нейната сестра Елизабет получават петминутно предизвестие да се облекат с няколко ката дрехи и да отидат в един театър. Но момичетата отказали да се отделят от родителите си.

Вместо това нацистите изпращат семейството в транзитния лагер Вестерборк в Нидерландия. От този лагер евреите трябва да бъдат депортирани в концентрационни лагери на изток. От същия лагер дядото на Джудит е отведен в лагера Аушвиц и убит.

Останалите членове на семейство Ван Дайк са изпратени в Берген-Белзен, концентрационен лагер в Северна Германия, където 50 000 евреи умират, най-вече от болести и глад.

Когато слиза от влака, чува викове "Навън!" и вижда германци с камшици и кучета. Евреите били принуждавани да стоят под строй в продължение на часове в големия студ и сняг. Дядото на Джудит, равинът Симон де Врис, умира в Берген-Белзен.

Майката на Джудит знаела немски език и била принудена да работи в офисите на лагера. Тя използвала тази възможност, за да краде изгорели корички хляб, които деляла със семейството си.

Джудит и Елизабет успяват да избродират покривало за хляб за шабат, да го избродират с надпис на иврит и да държат в него изсушен хляб.

Нацистите разделят мъжете и жените в отделни бараки. Но когато на членовете на тяхното семейство било позволено да се съберат, Джудит отишла в бараката на баща си, където той я накарал да се промъкне в мъжките бараки, за да насърчи болните, останали да лежат в леглото, да станат, за да не бъдат убити от нацистите.

През април 1945 г., когато съюзниците напредват в Европа, семейство Ван Дайк и други затворници били качени на влак, който пътувал между намиращите се в съседство западен и източен фронт без конкретна дестинация. Много от затворниците починали във влака. На една от спирките Джудит и сестра ѝ забелязали чувал с картофи отвън, прескочили през телата на мъртвите до вратата на вагона и вкарали чувала вътре.

"Тези картофи спасиха много хора във влака", казва Джудит.

В крайна сметка затворниците във влака били освободени от Червената армия близо до град Тробниц в Източна Германия.

След войната Джудит пристига в Швейцария, където се среща със Саул Солберг, бивш неин съученик от Амстердам. Той е оцелял по време на войната, укрит от фермери християни в Нидерландия.

"Лично аз съм много развълнувана да запаля факел днес, а също да посоча от името на моя баща и моята сестра, че винаги има надежда и че не трябва да се предаваме. Тогава се опитахме да спасим човешки живот и успяхме", каза тя.