Т алибаните са на власт в Афганистан вече четири години. Управлението им е стабилно, но и хуманитарната криза в страната остава неизменна, съобщи Deutsche Welle.
През август 2021 година, когато талибаните взеха властта в Афганистан, се смяташе, че те ще останат строго изолирани от международната общност. Но четири години по-късно управлението им в Кабул изглежда стабилно, а много европейски правителства, включително германското, се чувстват принудени да нормализират отношенията си и дори да преговарят с тях.
В началото на юли Русия стана първата държава, която официално призна властта на талибаните. "По този начин Русия поема ролята на САЩ в Афганистан, които преди четири години я сдадоха по собствено желание, изтегляйки своите сили", казва Сардар Рахими от Националния институт по ориенталски езици и култури в Париж.
Китай също поддържа икономически и дипломатически отношения с талибаните, макар да не го признава официално. През януари 2024 година Си Дзинпин прие акредитацията на талибанския посланик в Пекин с всички протоколни почести. Китай се нужда от Афганистан, за да развива своя път на коприната. Нуждае се и от суровините на мюсюлманската държава.
Европа депортира афганистанци
Въпреки резервираността си Германия също има канал за комуникация с Кабул през Катар. За да могат да експулсират бежанци, западните правителства са длъжни да контактуват с тамошните власти и дори да им правят отстъпки, обяснява Рахими. От 2021 година Германия е върнала два самолета с общо 109 афганистански граждани обратно в страната. 56 от тях са осъдени престъпници. Според правозащитни организации тези решения нарушават международното право - Европейската конвенция за правата на човека забранява депортациите в държави, в които има опасност от нечовешко отношение.
Западът вижда, че талибаните контролират обществения живот в Афганистан. "Това е и основата, върху която се гради отношението на другите страни към талибанския режим", казва Рахими. Самите талибани не разкриват подробности за преговорите с държави като Германия. За тях фактът, че Западът иска преговори, е достатъчно голям успех.
Какво става с милионите хора, върнати обратно?
Афганистански бежанци се експулсират не само от Европа, но и от Пакистан и Иран, и то масово. По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците само през 2025 година общият брой на завърналите се от двете страни в Афганистан до началото на август е над 2,1 милиона, като половината са били депортирани принудително.
Пакистан обяви, че няма да поднови статута на бежанците от Афганистан. Това означава, че след септември още 1,3 милиона души са заплашени от експулсиране, въпреки че пребивават в страната легално.
Завърналите се нямат работа, нито жилище. Но тази хуманитарна катастрофа е от полза на талибаните - те използват кризата в страната, за да увеличат контрола си максимално. А и депортациите от Европа са възможни само с тяхно участие.
Талибаните не дават информация за това какво се случва с хората, върнати в Афганистан. Някои депортирани след кратък престой в затвора отново поемат към Европа.
Жените и журналистите - без права
Активистите и правозащитниците са категорични, че ислямисткият режим на талибаните систематично потиска човешките права.
Най-много страдат жените, които са тотално изключени от обществения живот. 1,4 милиона момичета на възраст над 12 години вече не могат да посещават училище. Висшето образование също им е забранено. Правозащитниците организации постоянно регистрират базирано на пола насилие срещу жени и момичета в цялата страна.
Опозиционери и журналисти са застрашени от от радикално преследване. Според "Репортери без граници" през 2024 година са били затворени най-малко 12 медийни организации. "Талибаните заплашват и преследват журналисти, арестуват репортери, изолират журналисти от медийното пространство, цензурират репортажи и претърсват редакции." В класацията за свобода на медиите Афганистан заема 175-то място от 180 държави.
Половината хора разчитат на помощи
Хуманитарната ситуация продължава да е катастрофална. По данни на ЕК 22,9 милиона души в Афганистан, които представляват половината население, разчитат на хуманитарна помощ. Според Световната програма по прехраната на ООН всяко трето дете е недохранено.
Кризата с доставките се изостри, когато през юли Американска агенция за международно развитие (USAID) затвори врати. Три милиона души останаха без здравни грижи, а 420 клиники са били затворени.
От 2021 година Германия е платила 551 милиона евро за подпомагане на базисните нужди на хората в Афганистан. Тези пари не са попаднали в ръцете на талибаните, а са отишли директно в Световната банка, ООН и неправителствения сектор. Междувременно обаче новото федерално правителство сложи край на програмата за прием на афганистанци, които са работили за Германия преди 2021 година. В момента около 2400 души, на които беше обещано, че ще бъдат приети в Германия, остават в Пакистан и Иран и са застрашени от експулсиране, защото така и не са получили визи.
