П андемията от COVID-19 отне живота на близо 4 млн. души по цял свят и нанесе огромни икономически щети. Тя показа нагледно колко опасни могат да бъдат вирусите. По тази причина много учени призовават да се вземат всички възможни превантивни мерки, за да не се допусне повтарянето на настоящата ситуация в бъдеще.
Важна роля в това отношение имат микробиолозите, които изследват едни от най-смъртоносните зарази, познати на човечеството. Те често прибягват до една противоречива практика, която е обект на постоянни критики – предизвикването на мутации във вируси.
Каква е причината за извършването на подобни манипулации и дали резултатите оправдават рисковете, които учените поемат?
Предизвикването на въпросните мутации има една основна цел – да се разбере как микробите могат да останат незабелязани от имунната ни система и да се превърнат в заплаха за здравето и живота ни. Потенциалните опасности са очевидни – ако подобен вирус, създаден в лаборатория, е силно заразен и по някаква причина достигне външния свят, последиците биха били катастрофални. Много хора вярват, че именно по такъв начин е избухнала настоящата пандемия от COVID-19 (тръгнала от района на град Ухан, където се намира един от най-големите институти по вирусология в света), макар че до момента няма категорични доказателства в подкрепа на тази теория.
The long-awaited report answers some questions, but research into the the virus’ transmission chain is ongoing #COVID19 https://t.co/aSnQZ8ti29
— National Geographic (@NatGeo) March 31, 2021
Различните техники за „подобряване“ на някои аспекти от функционирането на дадени организми са обичайна практика в научните изследвания. Те се прилагат на практика за всичко – от опити с мишки до тестове с морбили. Пример за това е променянето на гени на мишки, за да се увеличи производството на протеин, който ограничава отлагането на мазнини. Подобни експерименти са безобидни и не предизвикват притеснения – за разлика от онези, при които се създават опасни мутации, за да се изследва дали даден патоген става по-заразен или смъртоносен като средство за оценка на бъдещи заплахи. По тази причина редица експерти призовават да се разграничават двата типа изследвания, които на практика използват едни и същи техники и често се поставят под общ знаменател, но в същността си са съвсем различни.
Какво точно прави един микроб опасен за здравето ни?
„Когато знаем какво точно прави един микроб опасен за здравето ни, ние можем по-лесно да открием начин да му противодействаме“, обяснява професорът по епидемиология от Харвардския университет Марк Липсич. Той е един от авторите на открито писмо, публикувано в средата на май в списание „Сайънс“, в което се призовава за подробно разследване на твърденията, че новият коронавирус е тръгнал от института в Ухан. Липсич подчертава, че ако това се окаже истина и причината за избухването на глобалната пандемия се окаже някакъв инцидент във въпросната институция, това би било ясен сигнал за необходимостта от допълнителното засилване на мерките за безопасност във всички подобни изследователски центрове по света.
More than 1,750 experts from 124 countries - convened by WHO - discussed critical knowledge gaps and research priorities for emerging variants of the SARS-CoV-2, the virus that causes #COVID19
— World Health Organization (WHO) (@WHO) January 13, 2021
👉 https://t.co/7ehrabasSs pic.twitter.com/uxGwDHoZCd
Не бива да се забравя и още една важна подробност – почти невъзможно е да се създаде ваксина или лечение на някоя болест, без преди това да се извършат експерименти с мишки или други животни.
Важното е да се постигне баланс между рисковете и потенциалните ползи
„Има директна връзка между тези експерименти и създаването на продукти, които са полезни за нашето здраве. Важното е да се постигне баланс между рисковете и потенциалните ползи“, добавя Липсич. През 2011 г. например в две отделни изследвания учени успяха да създадат версия на вируса H5N1, известен като „птичи грип“, която се предава по въздушен път между порове. Това предизвика различни коментари, а учените бяха подложени на ожесточени критики, че единственото, което са постигнали, е да улеснят предаването на болестта между бозайници.
През 2015 г. други учени пък създадоха хибриден патоген, който комбинира характеристики на оригиналния SARS вирус (SARS-CoV) с тези на коронавирус при прилепи. Този експеримент имаше за цел да покаже какво би се случило, ако трети вид изпълнява функцията на „посредник“, чрез който се смесват човешки вируси с такива на прилепи.
Резултатът беше патоген, който може да проникне в човешките клетки. Реакциите отново бяха поляризирани, пример за което са коментарите на експерти, цитирани от списание „Нейчър“. Според един от тях, изследването е „безотговорно“ и е създало „нова, изкуствена заплаха сред разнообразието от болести, вече съществуващи в природата“. Друг пък отбелязва, че проучването е показало нещо изключително важно – как един вирус при прилепите може да се превърне в реална заплаха за хората.
Research and innovation is part of the solution to the #COVID19 crisis.
— European Commission 🇪🇺 (@EU_Commission) April 11, 2021
We are mobilising €123 million from Horizon Europe for research into the virus and its variants.
More: https://t.co/cEidNC55ng #StrongerTogether pic.twitter.com/Fdnkyo8a1x
Експертите, занимаващи се с модифицирането на вируси, често защитават своята работа с твърдението, че те просто изпреварват събития, които така или иначе ще се случат в природата. Не всеки обаче е съгласен. Противниците на подобни изследвания изтъкват, че докато ползите са хипотетични, рисковете са напълно реални.
Серия от инциденти в американски лаборатории през 2014 г.
Пример за това е серията от инциденти в американски лаборатории през 2014 г. Единият от тях се случи в Атланта, където 75 служители на Центъра по контрол и превенция на заразните болести бяха хоспитализирани заради съмнения, че са били заразени с антракс заради неспазване на правилата за безопасност. При друг инцидент, в хладилен склад в Бетезда, щата Мериленд, пък случайно бяха открити проби, съдържащи смъртоносния вирус на едрата шарка.
Майкъл Империале, който е професор по микробиология и имунология от университета в Мичиган, отбелязва в една своя статия, че ключът към извършването на експерименти, свързани с модифицирането на вируси, е внимателното планиране. Според него, от основно значение е да има установени механизми за предотвратяването на случайното или умишлено изпускане на подобни болести. „Ако се спазват всички правила и необходимите процедури се следват, рисковете ще бъдат сведени до минимум“, подчертава Империале. Той добавя, че независимо дали произхода на COVID-19 е изкуствен или естествен, настоящата ситуация показва колко е важно човечеството да знае как да реагира в случай на появата на нова опасна болест – нещо, което почти сигурно ще се случи някой ден.
Това е новата Dacia Spring, най-достъпният европейски EV">
