С тотици малки жаби се появиха около площад „Тройката“ в центъра на Бургас и превърнаха една от най-оживените части на града в необичайна атракция. Кадри с подскачащите земноводни бързо се разпространиха в социалните мрежи и предизвикаха различни реакции, от умиление и любопитство до призиви за премахването им от района.
До обяд броят на жабчетата значително намалява, след като гларуси започват да се възползват от неочакваното изобилие на лесна плячка. Докато едни минувачи внимателно заобикалят животните, за да не ги настъпят, други спират, за да ги снимат.
„Вечер са доста повече, особено в долната част, където са фонтанчетата. Даже едни деца им се радваха, събираха ги. Хората се радват. Атракция са“, разказа жител на града.
Турист също не скри изненадата си от гледката: „Мисля, че е много интересно. Намирам се на главния площад на Бургас, човек не очаква да види точно това.“
Според специалистите появата на жаби в района не е необичайна. Причината е изоставен терен в центъра на Бургас, който повече от 25 години остава незастроен заради съдебни спорове. През това време природата постепенно е завладяла мястото, а образувалият се водоем се е превърнал в естествено местообитание за различни видове.
„Това са нормални процеси, свързани с по-интензивния дъждовен сезон и с наличието на това необичайно място. Природата се е вмъкнала съвсем естествено в това необитаемо пространство и вътре има наистина голям водоем“, обясни експерт.
В момента е периодът на размножаване и новото поколение жаби започва своята естествена миграция. Необичайната гледка привлече вниманието не само на минувачите, но и на еколози, зоолози и учени.
Заради опасностите, които крият автомобилният трафик, пешеходците и градските птици, специалисти от Природонаучния музей в Бургас организираха акция по събирането и преместването на жабчетата към по-безопасни водоеми.
„Това не ни е за първи път. Аз лично съм участвал в подобни спасителни дейности и в София, в Южен парк, за същия вид крастави жаби. Зелената крастава жаба е типичен вид за градска среда. Свикнала е с хората и се среща в зелените площи“, обясни специалист.
Експертите подчертават, че видът е напълно безопасен за хората и въпреки името си не е преносител на краста.
Очаква се миграцията на жабчетата да продължи още няколко дни.
Междувременно съдбата на терена, известен сред местните като „Жабарника“, вече е решена. След международен конкурс за обновяване на градския център предстои мястото да бъде преобразено в обществено пространство.
„Имаме над 140 участници, които искат да преобразят това пространство. Оттук нататък този водоем няма да остане в сегашния си вид. Там ще има обществено пространство за бургазлии“, посочиха от екипа по проекта.
Краставите жаби (Bufonidae) са семейство безопашати земноводни, обхващащо над 500 вида, разпространени на всички континенти с изключение на Антарктида и Гренландия. Те се отличават с характерния си външен вид, който включва набито тяло, къси крайници и специфична, често грапава кожа с множество жлези, откъдето произлиза и тяхното наименование в българския език.
Морфологично краставите жаби се различават от водните жаби по начина си на живот и адаптациите си. Повечето представители са пригодени за живот на сушата, като притежават по-суха кожа, която им позволява да издържат на по-високи температури и ниска влажност. Една от техните най-забележителни анатомични особености са паротидните жлези, разположени зад очите. Тези жлези отделят токсични секрети, които служат като механизъм за защита срещу хищници. Въпреки това, отровата на повечето видове, обитаващи умерените ширини, е безобидна за хората, освен ако не влезе в контакт с лигавиците или очите.
Поведението на краставите жаби е предимно нощно. През деня те обикновено се крият под камъни, в дупки в почвата или сред гъста растителност, за да запазят влагата в тялото си. Диетата им е изцяло насекомоядна – те се хранят с разнообразни безгръбначни, включително бръмбари, охлюви, червеи и мравки, играейки ключова роля в екосистемите чрез регулиране популациите на вредители в земеделските земи и горските масиви.
Размножителният процес при краставите жаби е тясно свързан с водата. През пролетта те извършват миграции към водоеми, където снасят яйцата си под формата на дълги, двойни желатинозни шнурове, за разлика от клъстерите (питите), характерни за други семейства земноводни. След излюпването, малките преминават през стадий на попова лъжичка, преди да претърпят метаморфоза и да излязат на сушата.
В исторически и културен план краставите жаби често са обект на суеверия, като в народния фолклор са били възприемани както като злокобни създания, свързвани с магии, така и като символи на земното плодородие. В съвременната биология семейството е обект на интензивни изследвания поради чувствителността на видовете към промени в околната среда, замърсяването и климатичните промени. Запазването на местообитанията на краставите жаби е от критично значение за поддържането на биологичното равновесие, тъй като те са важни индикатори за здравето на местните екосистеми.
