М ного хора живеят с етикет „алергичен съм“ - към храна, антибиотик, обезболяващо, упойка или контрастно вещество. Понякога това е вярно. Но понякога тестът е положителен, а истинска алергия няма. Разликата е огромна.
Кожните тестове и кръвните изследвания са важни, но те не винаги дават окончателен отговор. Те показват дали имунната система „разпознава“ дадено вещество, но не винаги доказват, че човек ще направи реална реакция при прием. Затова при неясни случаи най-точният метод е провокационният тест.
По темата говори д-р Мирослава Рашева - специалист алерголог с над 30 години медицински опит и международно признание.
Съвременната алергология вече не е само „забрани и избягвай“. Провокацията означава, че пациентът приема много малко количество от съмнителната храна или лекарство под наблюдение на алерголог. Дозата се увеличава постепенно, а лекарят следи за симптоми. Това не се прави вкъщи, а само при подготвен екип и условия за бърза реакция.
При хранителна алергия провокацията може да покаже дали детето вече е израснало алергията, дали храната наистина трябва да се избягва, или може да се върне в менюто. Това е много важно, защото ненужните диети могат да водят до страх, хранителни дефицити и социална изолация.
При лекарствена алергия правилната диагноза е също толкова важна. Ако човек неправилно е обявен за алергичен към пеницилин, обезболяващи, упойки или контрастни вещества това може да ограничи лечението му години наред. Понякога се използват по-скъпи, по-силни или по-неподходящи лекарства само защото старата „алергия“ никога не е проверена.
При някои хранителни алергии може да се обсъди десенсибилизация = привикване към храната или лекарството. Това е постепенно даване на много малки количества от алергена, с цел организмът да стане по-толерантен и да понася храна или лекарство, които преди това са водели до поява на симптоми. Работи се с ядки, фъстък, мляко, яйце и други храни, както и с медикаменти.
Десенсибилизацията не е домашен опит с храна. Тя се прави по план, с алерголог, ясни правила и обучение какво да се прави при реакция. Целта не винаги е човек да яде свободно големи количества, а да бъде по-защитен при случайно излагане и да живее с по-малко страх.Точната диагноза дава свобода. Понякога тя потвърждава, че трябва да внимаваме. Но понякога премахва ненужна забрана, връща важна храна в менюто или позволява безопасно лечение с нужно лекарство.Затова въпросът не е просто „има ли положителен тест?“, а „има ли истинска алергия и какъв е реалният риск?“. Именно на този въпрос отговаря добрата алергологична диагностика.
Д-р Мирослава Рашева е специалист алерголог и педиатър с над 30 години медицински опит, от които 10 години в Ирландия и Обединеното Кралство. Притежава опит и интереси в диагностиката и лечението на дихателна, кожна, хранителна, медикаментозна, латекс и инсект алергии. От 2019 г. е консултант алерголог в Hillingdon Hospital, Лондон, а до 2024 г. - в QMC, Нотингам, Великобритания. Към настоящия момент д-р Рашева е част от екипа специалисти на ДКЦ 5 София - Студентска поликлиника и Алергологичен кабинет "Д-р Рашева".
