- Проф. Тодор Кантарджиев предупреди за недостиг на противогрипни ваксини в България, докато в Гърция се предлагат седем вида, и призова здравните институции да осигурят доставки.
- Той препоръча ваксинация, хигиена и проветряване, като посочи, че за изграждане на пълен имунитет след ваксината са необходими 21 дни.
- Кантарджиев коментира още внимателното използване на изкуствения интелект в медицината и необходимостта младите лекари да получават условия за работа и развитие в България.
България остава без достатъчно ваксини срещу грип, докато в съседна Гърция се предлагат седем различни препарата и българи пътуват до страната, за да си ги купят. Проблемът е свързан с отношението на производителите към българския пазар и липсата на достатъчно авторитетна позиция от страна на здравните институции. Това коментира проф. Тодор Кантарджиев в разговор с Марина Цекова в предаването „Събуди се” по NOVA.
„Да има седем различни ваксини в Гърция и да ходят българите там, за да си купуват ваксини, а тук да се послъгваме - днес ги има, утре ги няма. Не са хубави тези неща“, заяви професорът.
По думите му подобна ситуация създава несигурност в обществото и може да обърне повишения интерес към противогрипната ваксинация в негативно отношение към имунизациите.
Кантарджиев обясни, че когато преди години е имало подобни проблеми, министърът на здравеопазването е канел представители на фармацевтичните компании, включително техни представители от чужбина, за да постави въпроса за доставките.
„Казваше им, че не сме доволни от това развитие на нещата и че може би Министерството ще смени отношението си към тях за в бъдеще. Обикновено нещата се пооправяха“, посочи той.
Проф. Кантарджиев отбеляза, че тази година грипната епидемия се забавя. По думите му към момента в Европа и на Балканите няма епидемично разпространение на грип, а данните от наблюдението в Румъния показват дори намаление на новите случаи през последната седмица спрямо предходната.
Това създава възможност ваксинацията да има ефект, ако препаратите бъдат осигурени навреме.
„За ваксината трябва да говорим истината , необходими са 21 дни за пълен имунен отговор. След 14-ия ден от поставянето ѝ вече има малко повишена защита“, обясни специалистът.
Докато се изгради имунитет, той препоръча спазване на противоепидемичните мерки, редовно миене на ръцете, проветряване и носене на маски от възрастните хора.
Кантарджиев посъветва хората да разполагат и с подходящо лекарство срещу грип у дома. Той подчерта, че при съмнения относно предписаното лечение пациентите трябва да потърсят лекарска консултация.
Експерт: Над 1,5 млн. българи няма да се заразят от грип
- Как да се предпазим от вируси в изборния ден
В разговора беше засегната и темата за предпазването от вирусни инфекции при гласуване и работа в изборните секции.
Проф. Кантарджиев препоръча възрастните хора да носят маски, а всички граждани да спазват добра хигиена на ръцете и да използват мокри кърпички. Той посъветва хората да избягват близък контакт с лица, които кашлят или кихат.
Според него не е необходимо да се прекалява с дезинфекцията на машините за гласуване. Ако гражданите искат да почистят повърхностите, могат да използват антибактериални кърпички за клавишите, без да третират екрана и цялото устройство.
„Да не прекаляваме, защото прекаленото е винаги прекалено“, коментира той.
По отношение на риска за членовете на секционните избирателни комисии Кантарджиев посочи, че те могат да се заразят с вируси, но в момента грипните вируси не са широко разпространени в Европа и на Балканите.
Той обърна внимание и на други респираторни вируси - риновируси, метапневмовируси и бокавируси, които могат да причинят продължителна суха кашлица.
Проф. Кантарджиев коментира и все по-честата практика пациентите да се обръщат към изкуствения интелект, преди да посетят лекар. По думите му технологията може да бъде полезна, но трябва да се използва внимателно, тъй като е възможно да възпроизвежда грешна информация.
Той подчерта, че от съществено значение е как потребителите формулират въпросите си и дали изискват отговори, основани на конкретни и надеждни източници.
„Най-важното, когато се работи с изкуствения интелект, е да задаваш правилно въпроса. Трябва да кажеш: искам да ми отговориш на този и този въпрос по данни на еди-коя си европейска институция“, обясни той.
Според него една от опасностите е алгоритмите да започнат да повтарят твърдения, разпространявани от хора без необходимите знания.
„Ще помогне доста, но трябва да сме много внимателни с изкуствения интелект, защото стават много големи грешки. Те се получават, когато интелектът започне да повтаря това, което други са казали преди теб“, предупреди Кантарджиев.
Като пример за разпространението на погрешни твърдения той разказа за случай от 2014 г., свързан с епидемията от ебола. Тогава го попитали какво трябва да се направи, за да не се заразят хората.
„Казах: престанете да погребвате умрели от ебола и да се грижите за умиращи от ебола“, разказа професорът, като отбеляза, че отговорът трябва да съответства на самия въпрос.
Младите лекари трябва да получават условия да останат в България
В разговора беше поставен и въпросът за състоянието на здравеопазването и възможностите за задържане на младите медицински специалисти у нас.
Според проф. Кантарджиев страната разполага с квалифицирани лекари и достатъчен потенциал за развитие на здравната система, но трябва да се създадат условия младите специалисти да останат и да работят в България.
Той предупреди, че когато завършилите медицина напускат страната, държавата губи инвестицията, направена в тяхното образование.
„Когато изгониш една млада лекарка, която е завършила, значи изваждаш от касата на държавата 200 хиляди евро. Толкова струва тя на семейството си, на обществото и на държавата, за да стане докторка“, посочи той.
Кантарджиев определи като добър вариант младите лекари да специализират в чужбина и след това да се върнат в България.
„Най-хубавото е хората да отидат да понаучат малко, да специализират и да се върнат тук. За мен това е може би най-доброто и те ще бъдат най-полезни на народа си. Но на тези хора трябва да се предоставят условия“, заяви той.
Като пример за подобен подход професорът припомни традицията отпреди Втората световна война, когато българските лекари, завършили медицина у нас или в престижни европейски университети, е трябвало да преминат тригодишен стаж в села, преди да получат право да практикуват.
По думите му така младите специалисти са пренасяли знанията си в малките населени места и са допринасяли за подобряване на медицинската помощ.
Той разказа и за собствения си опит в Германия, където преди около 40 години специализирал в института „Роберт Кох“. По думите му германските професори са били готови да му предоставят достъп до необходимото обучение, когато заявявал, че иска да се върне в България.
"Догодина никой няма да иска да дойде в България"
- „Трябва да се замислим много сериозно за здравеопазването“
Кантарджиев коментира и негативните показатели на България по отношение на продължителността на живота, смъртността и хроничните незаразни заболявания.
Той посочи, че склонността към черногледство и оплакване е характерна за българите и често се използва от политиците. В същото време призна, че има реални проблеми в здравната система, които изискват внимание.
Той даде за пример високата смъртност от COVID-19, като припомни, че страната е била сред държавите с най-неблагоприятни показатели по време на пандемията.
Според него са необходими промени в здравеопазването, но те не трябва да се свеждат до лозунги за закриване и оптимизиране на структури.
„Някои неща в здравеопазването трябва много сериозно да се обмислят. Дай Боже да имаме опитни и заинтересовани от здравето на българския народ управници“, заяви той.
Професорът изрази увереност, че системата може да бъде подобрена, тъй като България разполага с квалифицирани медицински кадри и възможности за осигуряване на медицинска помощ.
В края на разговора, попитан какво би казал на президента, който и да е той, Кантарджиев отправи послание за отговорност към страната и здравето на хората.
„Да обича България и да се бори за България, за здравето и просперитета на българския народ, защото доста хора го забравиха това“, заяви той.
Проф. Кантарджиев допълни, че от опита си по време на пандемията може да посочи политици, които са работили за опазването на здравето на българите, и други, които не са проявявали такъв ангажимент. Марина Цекова го покани при следващото си гостуване да донесе списъка, за да бъде прочетен в ефир.
