П рофесор Тодор Кантарджиев коментира огнището на хантавирус, което избухна на круизния кораб „Хондиус“, както и самият вирус пред Агенция „Фокус“. „Грешката при случая с кораба беше, че не се докладваха веднага тези тежки пневмонии“, заяви експертът.
„Хантавирусът е група РНК-вируси, които доста се различават в подвидовете си. Името им идва от река Хантан в Корея, където по време на войната през 50-те години над 4000 американски войници се заразяват след контакт с екскременти от гризачи. Така всъщност е открит вирусът.
В Европа и Азия той се проявява основно като хеморагична треска с бъбречен синдром, но в Южна Америка съществува вариантът „Андес“, който причинява респираторна инфекция с много по-висока смъртност. Тази хеморагична треска, която поразява бъбреците, я има и у нас – главно в Родопите и Пазарджишка област, където вирусът циркулира сред гризачите“, каза проф. Кантарджиев.
По негови думи случаят с кораба „Хондиус“ е много показателен. „Преди това тези хора са били в Патагония и дори първите разболели се са посещавали места на сметище, за да наблюдават птици, а там е пълно с мишки и заразата е огромна.
Още на 6 април се разболява 70-годишен мъж, който умира пет дни по-късно. Лекарят на кораба не се ориентира своевременно и пътуването продължава. Следват нови смъртни случаи и сериозни пропуски от страна на лечението – на остров Света Елена слизат 40 души, без да бъдат уведомени здравните власти“, поясни той.
„Заразата се разпространява бързо, когато контактни лица се качват на самолети. Резултатите, потвърждаващи подварианта „Андес“, пристигат едва на 4 май. Този вариант е особено опасен, защото може да се предава от човек на човек при много тесен контакт в затворени помещения. Докато при нас настъпва лято, в Патагония започва зима и гризачите влизат в домовете на хората. Същото се случва и в България при застудяване – мишките влизат във вили и хижи. Затова тези помещения трябва да бъдат добре проветрявани и дезинфекцирани“, каза проф. Кантарджиев.
Той обяснява още, че хантавирусът засяга кръвоносните съдове и може да предизвика тежка белодробна и сърдечна недостатъчност. При хеморагичната форма у нас се стига до кръвоизливи и тежко засягане на бъбреците, като пациентите отиват на хемодиализа.
На въпрос дали здравните власти у нас са подготвени за евентуални случаи на този вирус, проф. Кантарджиев заяви: „Трябва да имаме обща култура за опазване на себе си и семейството си. Диагностиката вече е много напреднала, но превенцията остава най-важна. Изключително важно е при съмнение за подобна инфекция да не се допуска безконтролно движение на хората, а своевременно да се налагат карантинни мерки“.
