Г ласуването на втори тур е механизъм, който дава възможност на избирателите да направят окончателен избор между кандидатите с най-голяма подкрепа. Практиката има дълга история в Европа, а в България се прилага още на първите демократични парламентарни избори след промените през 1989 г.
България избира своя седми президент на балотаж
Когато на изборите нито един кандидат не успее да събере необходимата подкрепа на първия тур, решението се отлага за следващо гласуване. Тази практика е известна като балотаж и е част от избирателните системи в редица държави по света.
В България вторият тур е познат най-вече от президентските и местните избори. Но историята му у нас започва по-рано, отколкото мнозина предполагат - през юни 1990 г., когато се провеждат първите свободни парламентарни избори след падането на комунистическия режим.
- Какво представлява балотажът и откъде идва?
Думата „балотаж“ произлиза от френското ballottage, свързано с гласуването чрез бюлетини. В съвременния политически смисъл тя обозначава втори тур на избори, който се провежда, когато на първия никой кандидат не е изпълнил условията за победа.
При класическата система с два тура до повторно гласуване достигат двамата кандидати с най-много гласове. На втория тур печели този, който получи повече подкрепа.
Целта на този механизъм е избраният представител да разполага с подкрепата на мнозинството от гласувалите на решаващия тур, вместо да бъде избран с относително малък дял от гласовете при голям брой конкуренти.
Практиката е особено тясно свързана с Франция, където двутуровата система се утвърждава като важна част от президентските избори. След конституционната реформа от 1962 г. френският президент се избира пряко от гражданите в два тура. Първите избори по този модел са през 1965 г.
Балотажът в цифри: Повече имащи право на глас спрямо първия тур
- Кога е първият балотаж в България?
Първото прилагане на двутурова система в демократичната изборна практика на България е на парламентарните избори за Седмото Велико народно събрание през 1990 г.
Първият тур се провежда на 10 юни 1990 г. Вотът е организиран по смесена избирателна система. От общо 400 депутатски места 200 се разпределят пропорционално чрез партийни листи, а останалите 200 – мажоритарно в едномандатни избирателни райони.
За мажоритарните места кандидатите трябва да получат повече от половината действителни гласове, за да бъдат избрани още на първия тур. В районите, в които няма победител, се провежда второ гласуване на 17 юни 1990 г.
Така балотажът става част от първите демократични избори след промените от 1989 г. Според историческа справка, публикувана в списание „Понеделник“, Българската социалистическа партия печели 75 мандата в мажоритарните райони на първия тур и още 39 на втория.
Предизборната кампания за балотажа вече е в ход
- Балотажът на местните избори
През 1991 г. двутуровата система се прилага и на първите демократични местни избори след промените. Първият тур е на 13 октомври, заедно с парламентарните избори за 36-ото Народно събрание. Вторият тур се провежда на 22, 26 и 27 октомври в зависимост от населеното място и организацията на изборния процес.
В изборите участват 61 партии, от които 31 са обединени в девет коалиции, а 30 се явяват самостоятелно. Вотът се провежда в 273 общини, а избирателната активност достига 83,87%.
При местните избори балотаж се провежда за избор на кмет, когато никой от кандидатите не получи повече от половината от действителните гласове на първия тур.
Балотажът на 1 ноември: Как ще гласуваме и какво трябва да знаят избирателите
- Първият президентски балотаж е през 1992 г.
Първите преки президентски избори в България се провеждат през януари 1992 г., след приемането на новата Конституция на 12 юли 1991 г., която регламентира прякото избиране на държавния глава от гражданите.
Първият тур е на 12 януари 1992 г. До балотаж на 19 януари достигат кандидат-президентските двойки Желю Желев – Блага Димитрова, издигнати от Съюза на демократичните сили, и Велко Вълканов – Румен Воденичаров.
Победата печелят Желю Желев и Блага Димитрова. Те стават първите президент и вицепрезидент, избрани чрез пряк вот в демократичната история на страната.
- Защо се налага втори тур?
Основната идея на балотажа е да се избегне избирането на кандидат с относително малка подкрепа при силно разделен вот между множество претенденти.
На първия тур избирателите могат да подкрепят предпочитания от тях кандидат, без да се налага предварително да избират между двама основни претенденти. Ако никой не изпълни условията за победа, на втория тур се състезават двамата с най-много гласове.
Между двата тура политическите формации и отпадналите кандидати често обявяват подкрепата си за един от останалите претенденти. Това може да промени разпределението на гласовете, тъй като избирателите, подкрепили отпадналите кандидати, трябва да направят нов избор.
Двутуровата система има и своите недостатъци. Тя изисква допълнителна организация и средства, удължава изборния процес и предполага повторно участие на гражданите. Освен това резултатът от втория тур може да бъде повлиян от политически договорки между кандидатите и партиите.
- Какви са правилата за балотаж на президентските избори в България?
Според Конституцията на България президентът и вицепрезидентът се избират пряко от избирателите за срок от пет години.
За да бъде избрана кандидат-президентска двойка още на първия тур, трябва едновременно да са изпълнени две условия: тя да е получила повече от половината действителни гласове и в гласуването да са участвали повече от половината избиратели с право на глас.
Ако нито една двойка не изпълни тези изисквания, на втория тур, който се провежда седмица по-късно, участват двете кандидатури с най-много гласове.
На балотажа печели двойката, получила повече гласове, без да има изискване за минимална избирателна активност.
От въвеждането на преките президентски избори през 1992 г. досега нито един български президент не е бил избран още на първия тур. Дори през 2006 г., когато Георги Първанов получава над 64% от гласовете на първия тур, се стига до балотаж заради недостатъчната избирателна активност.
