Ч ервеникави скали, открити в Сахара преди четири години, се оказаха по-стари от почти всичко известно на Земята. Нещо повече, те са с извънземен произход, уверява „Ню Йорк таймс“.
В своето проучване учените заявяват, че тези метеоритни фрагменти заедно образуват космическа скала, наречена „Тегаза 001“ – кръстена на древно изоставено селище за добив на сол в Мали, разположено близо до мястото, където са открити фрагментите.
„Много рядко се намира нещо толкова старо“, каза Ян Лиу, планетарен учен в Лабораторията за реактивно движение на НАСА в Калифорния и водещ автор на изследването. Отбелязва се, че от над 400 открити марсиански метеорита само два – Алън Хилс 84001 и Северозападна Африка 7034 – могат да се сравнят по възраст с Тегаза 001. Учените отбелязаха, че Тегаза 001 служи като вид „машина на времето“ за тях.
Съставът на магмените минерали в космическата скала запазва историята на Марс няколкостотин милиона години след образуването му. Тези минерали предоставят улики както за мантията, така и за кората на ранната планета. Според учените, метеоритът съдържа доказателства, че на Марс е имало изобилие от вода, когато скалата се е образувала, както се вижда от водните молекули, свързани в минерал, известен като апатит. Анализът обаче разкри също, че планетата вече е загубила по-голямата част от водата си. Ултравиолетовата радиация е разградила водните молекули на водород и кислород, а водородът е избягал в Космоса.
Как метеоритът е попаднал на Земята
В публикацията се отбелязва, че пътуването на метеорита е започнало, когато е ударил Марс, изхвърляйки скала в Космоса. В крайна сметка траекторията му се е пресекла със земната. Парчето скала е оцеляло след огненото повторно влизане в атмосферата, след което е паднало на Земята като метеорит и се е разбило на осем парчета. Метеоритът първоначално е бил класифициран като шерготит - най-разпространеният вид марсиански метеорит, обикновено не много стар. При по-внимателно разглеждане обаче са открити циркони - кристали, които обикновено не се срещат в шерготитите. Използвайки метод за датиране, базиран на съотношенията на изотопите на урана, учените определили, че цирконите са на приблизително 4,1 милиарда години. Два други метода за датиране потвърдиха тази възраст.
