- Русия тества износ на 29 500 тона пшеница през арктическото пристанище Мурманск заради прекъснатите черноморски маршрути след украински атаки с дронове.
- Руските и украинските алтернативни маршрути са по-скъпи и не могат да компенсират загубените обеми, което сваля цените за производителите.
- Нарастващите транспортни разходи и финансовите затруднения застрашават зимната сеитба и бъдещите реколти в двете страни.
Russia forced to ship grain via Arctic as Black Sea battles rage https://t.co/loVSaOOh3V
— FT Commodities (@ftcommodities) November 1, 2026
Русия тества износа на зърно през арктическото пристанище Мурманск, намиращо се на хиляди километри от земеделските райони, в които се отглежда продукцията. Причината е, че кампанията на Украйна с дронове на практика прекъсна традиционния маршрут за износ през Черно море, пише Financial Times.
В сряда товарен кораб започна да натоварва в Мурманск 29 500 тона пшеница за пробна доставка до купувачи в Северна Африка, съобщи Telegram каналът на пристанището. За целта са адаптирани съоръжения, които обикновено се използват за обработка на торове.
Необичайният обходен маршрут показва как ескалиращата битка за контрол над Черно море преобърна търговията в Русия, най-големия износител на пшеница в света, и в Украйна, също голям доставчик, въпреки сравнително добрите реколти и в двете страни. Нарушенията в търговията увеличиха разходите за чуждестранните купувачи, дори когато цените, получавани от руските и украинските земеделски производители, рязко спаднаха.
Износът на зърно от Украйна многократно беше прекъсван след пълномащабното руско нахлуване през 2022 г., когато Москва блокира черноморските ѝ пристанища. Едва след като това лято Киев засили атаките с дронове срещу руски пристанища и търговски кораби обаче, зърнената търговия на самата Русия беше засегната толкова сериозно. Пробната доставка през Арктика е първа по рода си, но Москва вече изнася зърно и през пристанища в Балтийско море.
„Основният проблем не е просто дали можем да пренасочим определено количество продукция. Проблемът е, че логистиката ще струва значително повече, отколкото превозът през Азовско-Черноморския басейн, и някой ще трябва да покрие тази разлика“, заяви Аркадий Злочевски, председател на Руския зърнен съюз.
Какво постига Украйна с ударите по руски цели в Черно море
Износът на руска пшеница през периода юли - септември е бил с 38% по-нисък спрямо същия период на миналата година, според железопътната товарна компания Rusagrotrans, въпреки по-добрата реколта. Цените на превоза по някои черноморски маршрути са се увеличили повече от два пъти от средата на юли насам, сочат данни на Fastmarkets, което принуждава вносителите да търсят алтернативи.
Износителите прибягват до все по-изобретателни решения. Някои кораби плават навътре от Азовско море, нагоре по река Дон и през Волго-Донския канал към Каспийско море и купувачи в Иран. Други използват контейнери, за да прехвърлят зърното от железопътни вагони в кораби на терминали без стандартни съоръжения за насипно товарене.
Алтернативите обаче не могат да заменят южните пристанища. Злочевски изчислява, че до края на годината терминалите в Балтийско море ще могат да компенсират не повече от половината от загубените обеми през Черно и Азовско море. По думите му засиленият трафик на север е претоварил железниците, като на терминалите се натрупват вагони.
Украйна е изправена пред подобни ограничения заради руските атаки. Алтернативните ѝ маршрути, включително през река Дунав и по шосе или железопътен транспорт през съседни страни от ЕС, могат да поемат само около половината от обичайните обеми на износ на селскостопанска продукция, заяви заместник-министърът на земеделието Тарас Висоцки.
Русия задушава жизненоважния черноморски експортен коридор на Украйна
Цените на украинската царевица в складовете във вътрешността на страната са спаднали с почти една пета за три седмици, тъй като на пазара постъпва тазгодишната реколта. Висоцки заяви, че алтернативните маршрути увеличават логистичните разходи с поне 50 долара на тон, което заличава печалбите на някои производители. „Налага се да продават на загуба, но за да продължат да работят“, каза той.
Тези затруднения засягат земеделските производители и в двете страни. В Русия производителите от южните райони, които традиционно получаваха по-високи цени заради близостта си до черноморските пристанища, вече получават по-малко от колегите си в Централна Русия и Поволжието, които имат по-добър достъп до функциониращи износни терминали.
„Вътрешните цени се сринаха много рязко през август и септември“, заяви Андрей Сизов, управляващ директор на консултантската компания за селското стопанство SovEcon. Макар впоследствие да са се възстановили донякъде, те остават „с десетки проценти под производствените разходи“.
Много земеделски производители не могат да си позволят да задържат реколтата си, докато цените се подобрят.
Тихата война в Черно море: Руската блокада заплашва света с нова зърнена криза
„Продаваш зърното си, защото нямаш избор, нужни са ти пари, за да финансираш зимната сеитба, да изплащаш заеми, да плащаш на служителите си и така нататък“, каза Сизов.
Опитите за възстановяване на нормалното корабоплаване не са постигнали особен напредък. Турция, която помогна за договарянето на първоначалната черноморска зърнена сделка през 2022 г., предложи създаването на отделни безопасни коридори за руски и украински кораби. Руският президент Владимир Путин отхвърли предложението като „абсурдно“, а запознати с преговорите определиха позицията на Русия като „пренебрежителна“.
В края на август световните цени на пшеницата достигнаха най-високото си равнище от три години. Оттогава те отстъпиха, тъй като търговците очакваха купувачите да намерят алтернативни доставки, потенциално от други страни износителки. Разходите за превоз обаче остават високи.
Злочевски заяви, че допълнителните разходи ще бъдат поети от земеделските производители, въпреки някои опити на правителството да смекчи удара.
„Износителите няма да платят това от собствения си джоб. На земеделските производители вече почти не са им останали пари. Възможно е просто да не разполагат със средства за зимната сеитба, която и без това изостава значително спрямо миналата година. В крайна сметка това може да доведе до сериозни последици и да подкопае основите на реколтата през следващата година“, каза той.
