О чите в България са насочени към предстоящото представяне на бюджета за 2026 година от Министерството на финансите. Очаква се Министерството на финансите да представи детайли за бюджетът за 2026 г. в идните дни. Както вече беше обявено, данъците остават непроменени, с което се запазва плоският данък от 10% върху доходите.
Предвижда се увеличение за пенсиите с около 511 303 000 евро и за заплатите в публичния сектор - 613 563 60 евро.
Бюджетът за 2026 г. ще е исторически за страната - първият бюджет в евро, отбелязващ навлизането ни в еврозоната и постигането на необходимите изисквания от Европейския съюз.
В проектобюджета за 2026 година е разчетено от 1 януари 2026 година на минималната работна заплата за страната да е в размер на 605 евро, научи БНР. Това е по малко от 1213 лева, колкото се получава по формулата, разписана в Кодекса на труда. В евро минималната заплата трябваше да е малко над 620 евро, предаде БНР.
Бюджетната процедура
Финансовата 2026 година започва официално в края на октомври 2025 и се очаква да бъде обявен днес, на 28 октомври.
Финансовият министър Теменужка Петкова потвърди, че процедурата е в ход, призовавайки за "още малко търпение", тъй като до края на месеца проектът трябва да бъде внесен в Народното събрание. Премиерът Росен Желязков подчерта международния аспект, заявявайки, че бюджетът ще бъде изпратен в Брюксел "в рамките на тези дни". Той предупреди, че ако това не се случи до 24 октомври, Европейската комисия ще направи своите калкулации на базата на действащото законодателство, без да отчете бъдещите политики на българското правителство.
Председателят на НС Наталия Киселова определи приемането на бюджета за "основен приоритет" за тази парламентарна сесия. Тя изрази оптимизъм, че той ще бъде приет, въпреки сложната динамика в разпределената на девет парламентарни групи. Киселова посочи, че в такава обстановка "е нормално част от тях да не искат стабилност, за да може да се отиде на избори".
Дефицит, дълг и инфлация
Бюджетът се изготвя в условия на сериозно фискално напрежение, което беше подчертано от многобройни експерти и институции:
Дефицит: Според Фискалния съвет, ако всички разходи, заложени в бюджета за 2025 г., бъдат изпълнени, дефицитът може да надхвърли 5% от БВП, като в парично изражение дупката може да достигне над 3 323 469 500 евро. Към август 2025 дефицитът вече е бил 2 658 775 600 евро (2,4% от БВП). Правителството отхвърля тези опасения, разчитайки на 2 300 863 500 евро по Плана за възстановяване и подобрена данъчна събираемост.
Разходи и Инфлация: Анализатори като Никола Янков и Добрин Иванов (Асоциация на индустриалния капитал) алармират, че "раздути разходи в държавния сектор заплашват фискалната стабилност". Те посочват, че административните разходи са скочили до 46% през 2025 г. (срещу 36-37% в последните 10 години), което е ключов фактор за текущата инфлация от над 5%, а не влизането в еврозоната. Иванов е категоричен: "Ако продължим със същата политика на харчене на пари, които вземаме назаем за текущи разходи, несъмнено ни очаква румънският или гръцкият сценарий".
Любомир Дацов (Фискален съвет) и Добромир Иванов (Българска предприемаческа организация) критикуват, че много решения са "взети чисто политически, а не на базата на генерална стратегия". Според тях проблемите не се разрешават, а просто ще се прехвърлят за следващия бюджет. Дацов посочва, че нивото на заети на бюджетна издръжка е с близо 20% по-високо от преди 20 години, въпреки намаляването на населението.
Планирани Разходи: Социални увеличения
Управляващите обявиха амбициозни планове за социални разходи, които обаче са в основата на критиките за фискалната неотговорност:
Пенсии: Предвижда се увеличение с около 511 303 000 евро. Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов уверява, че "швейцарското правило" за осъвременяване на пенсиите няма да бъде променено и ще бъде отстоявано.
Заплати в публичния сектор: Очаква се увеличение с 613 563 60 евро - 664 693 900,00 евро. Експерти като Никола Янков настояват за спиране на автоматичния механизъм, който обвързва държавните заплати със средната работна заплата в страната.
Семейна политика: Министър Гуцанов заяви, че целта е надбавката за отглеждане на дете през втората година да се увеличи от 398,82 евро на 613,57 евро. Той нееднократно подчерта, че правителството ще направи всичко възможно "да няма ощетени слоеве".
Минимална заплата: Очаква се минималната работна заплата да бъде определена на 605 евро, което е по малко от 1213 лева или 620,22 евро.
Правителството трябва да намери начин да финансира увеличените разходи, без да влошава допълнително бизнес средата.
Увеличение на осигуровките: Планираното увеличение на осигурителните вноски с общо 3% през 2026 и 2027 г. е определено от Симеон Дянков (председател на Фискалния съвет) като "най-лошата идея". Той аргументира, че тя "пряко удря бизнеса и работещите българи и има най-изкривяващо отношение спрямо икономиката". Любомир Дацов допълва, че това ще вдигне цената на труда и ще се отрази на инфлацията, "защото продължава да се помпа потребление". Според него, ако се увеличат, България ще влезе в първите 7 държави в ЕС с най-високи осигуровки.
Алтернативи, предлагани от експерти:
Увеличение на ДДС на 22%: Според Дянков това е "най-лесният вариант", тъй като ДДС се събира лесно (събираемост над 90%) и е по-малко изкривяващ от осигуровките, тъй като идва от потреблението, а не от производството.
Ревизия на местните данъци: Данъкът върху имуществото и сделките не са обновявани от 2007 г. Дянков изчислява, че промяна там може да донесе допълнителни 1 533 909 000 евро, като в момента общините събират само 0.4-0.5% от БВП (срещу средно 2.4% за ЕС).
Данък върху свръхпечалбата за банките: Дянков посочва, че такъв данък има в 14 от 27-те страни-членки на ЕС, включително Германия, Франция и Италия, и би могъл да бъде временна мярка.
Подобряване на събираемостта: Правителството разчита на това, но Фискалният съвет смята заложените прогнози за "нереалистични". Например, в бюджета 2025 беше заложен ръст на ДДС с 32%, но към средата на годината той е едва 14%.
Въпреки напрежението, политолози като Боян Стефанов и Яница Петкова смятат, че бюджетът най-вероятно ще бъде приет. Петкова обяснява, че мнозинството е налично и въпреки "определени идеологически разногласия в самата коалиция – БСП, които искат повече публични разходи, и по-консервативната позиция на ГЕРБ", процедурата ще премине успешно. Стефанов допълва, че "както често се случва, не само в нашата страна, на думи се стремим към консерватизъм и дисциплина, а на практика увеличаваме социалните разходи".
На заседание на Съвета за тристранно сътрудничество бяха обсъдени спорни промени в Кодекса на труда, включително отпадане на почивния понеделник, когато празникът е в събота или неделя. КНСБ реагираха остро, като вицепрезидентът Тодор Капитанов дори предложи министерството да се преименува на "Министерство на скандалната политика". Главният икономист на КНСБ Любослав Костов акцентира на важността на колективното договаряне, уверявайки за минимална заплата от 620,22 евро.
Симеон Дянков подчерта, че "основната политика, която трябва да бъде заложена в Бюджет 2026 г., е рязкото подобряване на публичните инвестиции в инфраструктура", след като през последните години се изхарчваха едва около 30% от заложените средства.
