У крайна се е отказала от целта си да се присъедини към военния съюз НАТО в замяна на западни гаранции за сигурност като компромис за прекратяване на войната с Русия, заяви президентът Володимир Зеленски в неделя, на фона на започналите мирни преговори в Берлин, които ще продължат на 15 декември.
Зеленски обяви отстъпката по време на своя полет към германската столица, където проведе среща с пратеника на президента на САЩ Доналд Тръмп Стив Виткоф и неговия зет Джаред Кушнер в усилията за прекратяване на най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война.
Този ход бележи голяма промяна за Украйна, която се бореше да се присъедини към НАТО като предпазна мярка срещу руски атаки, а този й стремеж е записан в конституцията й. Той също така отговаря на една от военните цели на Русия, въпреки че Киев досега твърдо се противопоставя на отстъпването на територия на Москва.
Зеленски се срещна с американските пратеници на преговори, организирани от германския канцлер Фридрих Мерц, който според източник е направил кратко заявление, преди да остави двете страни да преговарят. В понеделник в Германия също трябва да пристигнат и други европейски лидери за участие в преговорите.
Гаранциите за сигурност от Съединените щати, Европа и други партньори, вместо членство в НАТО, представляват компромис от страна на Украйна, заяви Зеленски в навечерието на преговорите.
„От самото начало желанието на Украйна беше да се присъедини към НАТО, това са реални гаранции за сигурност. Някои партньори от САЩ и Европа не подкрепиха тази посока“, каза той в отговор на въпроси на журналисти в чат в WhatsApp.
„По този начин днес двустранните гаранции за сигурност между Украйна и САЩ, гаранциите за сигурност, подобни на член 5, за нас от страна на САЩ, и гаранциите за сигурност от европейски колеги, както и от други страни – Канада, Япония – са възможност за предотвратяване на поредно руско нашествие“, допълни Зеленски.
„И това вече е компромис от наша страна“, каза още той, уточнявайки, че гаранциите за сигурност трябва да бъдат правно обвързващи.
Руският президент Владимир Путин многократно е искал Украйна официално да се откаже от амбициите си за НАТО и да изтегли войските си от около 10% от Донбас, които Киев все още контролира. Москва също така заяви, че Украйна трябва да бъде неутрална страна и че никакви войски на НАТО не могат да бъдат разположени в Украйна.
Руски източници съобщиха по-рано тази година, че Путин иска „писмено“ обещание от големите западни сили да не разширяват водения от САЩ алианс НАТО на изток – това означава официално изключване на членството на Украйна, Грузия, Молдова и други бивши съветски републики.
Зеленски по-рано призова за „достоен“ мир и гаранции, че Русия няма да атакува отново Украйна.
Под натиск от Тръмп да подпише мирно споразумение, което първоначално подкрепяше исканията на Москва, Зеленски обвини Русия, че протака войната чрез смъртоносни бомбардировки на градове и на електрозахранването и водоснабдяването на Украйна.
Изпращането на Виткоф, който е ръководил преговорите с Украйна и Русия по мирно предложение на САЩ, изглежда е сигнал, че Вашингтон вижда шанс за напредък близо четири години след руската инвазия през 2022 г.
Зеленски заяви, че Украйна, европейците и САЩ разглеждат план от 20 точки и в резултат на този план ще бъде постигнато прекратяване на огъня. Той каза, че Киев не води преки преговори с Русия.
Прекратяване на огъня по сегашните фронтови линии би било справедлив вариант, добави той.
Момент от критично значение
Великобритания, Франция и Германия работят за усъвършенстване на предложенията на САЩ, които в проект, разкрит миналия месец, призовават Киев да отстъпи повече територия, да се откаже от амбициите си за НАТО и да приеме ограничения на въоръжените си сили.
Европейските съюзници описват това като „критичен момент“, който би могъл да оформи бъдещето на Украйна, и се стремят да укрепят финансите на Киев, като използват замразени активи на руската централна банка за финансиране на военния и гражданския бюджет на Киев.
Путин беше домакин на Виткоф и Кушнер на среща по-рано през декември, която Кремъл назова „конструктивна“, въпреки че не бяха постигнати големи пробиви.
Зеленски каза, че стотици хиляди все още са без ток след руските удари по енергийните, отоплителните и водоснабдителните системи в цяла Украйна.
„Русия проточва войната и се стреми да нанесе колкото е възможно повече вреда на нашия народ“, каза той.
Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна доведе до влошаване на отношенията със Запада и предизвика предупреждения от лидерите на НАТО и Европа, че Путин няма да спре дотук.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви в реч в Берлин в четвъртък, че НАТО трябва да бъде „подготвен за мащаба на война, която нашите баби и дядовци или прадядовци са преживели“ и заяви, че „ние сме следващата цел на Русия“.
Кремъл нееднократно отхвърля подобни твърдения.
„Това изглежда като изявление на представител на поколение, което е успяло да забрави каква всъщност е била Втората световна война“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред репортера на държавната телевизия Павел Зарубин в неделя.
„Те нищо не разбират и за съжаление г-н Рюте, правейки такива безотговорни изявления, просто не разбира за какво говори“, добави Песков.
